ТЕКСТ 31
гӯхантӣ врӣатмна
нӣллака-варӯтхинӣм
упалабхсур дхарма
сарве саммумуху стриям
гӯхантӣм – криейки; врӣа – от свян; тмнам – себе си; нӣла – тъмни; алака – коси; варӯтхинӣм – къдрица; упалабхя – представяйки си; асур – демоните; дхарма – о, Видура; сарве – всички; саммумуху – бяха запленени; стриям – жена.
Девойката имаше красиви тъмни коси и с престорен свян криеше зад тях лицето си. Когато видяха тази красавица, асурите бяха обладани от силно желание.
Разликата между демоните и полубоговете е в това, че при вида на красива жена демоните веднага губят разум, докато праведният човек остава несмутен. Праведните хора притежават знание, докато демоните са в невежество. Както детето е привлечено от красивата кукла, така демонът, ограничен и напълно невеж, става пленник на материалната красота и на половата страст. Праведният човек знае, че разкошно облечената и украсена жена с високи гърди, правилен нос и светла кожа е м. Цялата красота, която може да притежава тя, е сбор от плът и кръв. Шрӣ Шакарчря съветва хората да не се мамят по плътта и кръвта, а да се стремят към истинската красота на духовното битие. Истинската красота са Ка и Рдх. Този, който е покорен от красотата на Рдх и Ка, вече не може да чувства влечение към илюзорната красота на материалния свят. В това е разликата между демона и святия човек, или предания.