ТЕКСТ 12

Осъзнаването на личната форма на Бога е най-висшата степен на съвършенството в йога. В шеста глава на Бхагавад-гӣт, където е описан процесът на йога, осъзнаването на личната форма на Бога също е наречено съвършенството на йога. След като практикува седящите пози и следва останалите регулиращи принципи на системата, човек накрая достига състоянието на самдхи – потапяне във Върховния. Тогава той вижда Върховния Бог в локализирания му аспект на Парамтм, т.е. такъв, какъвто е. Авторитетните произведения, които описват йога, такива като Патаджали сӯтра, наричат самдхи състояние на трансцендентално удоволствие. Йога системата, описана в книгите на Патаджали, е авторитетна – в сравнение с нея днешните самозвани йогӣ, които си измислят свои собствени методи, без да следват авторитетите, са просто смешни. Йога системата на Патаджали се нарича ага йога. Понякога имперсоналистите изопачават тази йога, привнасяйки в нея монистичните си идеи. Патаджали казва, че душата постига трансцендентално удовлетворение, когато срещне и съзерцава Свръхдушата. Ако се признае съществуването на Свръхдуша и индивидуална душа, тогава теорията на монизма, проповядвана от имперсоналистите, се обезсмисля. Затова някои имперсоналисти и последователи на философията на пустотата тълкуват системата на Патаджали по свой начин и така изопачават целия процес на йога.

Патаджали утвърждава, че човек възвръща своето истинско, трансцендентално състояние, когато се освободи от всички материални желания. Постигането на това равнище той нарича духовна сила. Човекът, който се занимава с материални дейности, е под влиянието на гуите на материалната природа. Обикновено този вид хора се стремят да бъдат религиозни, да постигнат икономическо благополучие, да удовлетворят сетивата си и накрая да се слеят с Върховния. Според монистите, когато един йогӣ се слее с Върховния и прекрати индивидуалното си съществуване, той постига висшата степен на съвършенство, наречена каиваля. Но в действителност каиваля е равнището, на което живото същество осъзнава Божествената Личност. Каиваля, или на езика на Патаджали, постигането на духовна сила, е разбирането, че Върховният Бог е изцяло духовен и че в пълното духовно себепознание човек го осъзнава такъв, какъвто Той е – Върховна Божествена Личност. Патаджали утвърждава, че когато човек се освободи от материалните желания и осъзнае духовната природа на аза и на Свръхаза, това състояние се нарича чит-шакти. Живото същество, което напълно е осъзнало духовната си природа, изпитва духовно щастие, което в Бхагавад-гӣт е наречено върховно щастие, недостъпно за материалните сетива. Има два вида транс: сампрагта и асампрагта, т.е. философски разсъждения и себепознание. В състояние на самдхи, или на асампрагта, с духовните си сетива човек възприема духовната форма на Бога. Това е и крайната цел на себепознанието.

Според Патаджали, когато човек постоянно и неотклонно съзерцава върховната форма на Бога, той е достигнал най-висшата степен на съвършенството, на която се намирал и Кардама Муни. Ако не се издигне до това съвършено равнище, което е отвъд началните степени в йога, той не е постигнал крайната цел на себепознанието. В системата на ага йога има осем съвършенства. Този, който ги е овладял, може да стане по-лек и от най-лекото, по-голям и от най-голямото и да осъществява всичките си желания. Но дори постигането на тези материални способности не е съвършенството, т.е. крайната цел на йога. Крайната цел на йога е описана в настоящата строфа: Кардама Муни видял Бога във вечната му форма на Върховна Божествена Личност. Преданото служене започва с това, че между индивидуалната душа и Върховната Душа, т.е. между Ка и предания му се установяват взаимоотношения. Човек, който е установил взаимоотношения с Бога, никога няма да падне. Ако човек започне да се занимава с йога, за да постигне равнището, на което ще може да вижда Върховната Божествена Личност лице в лице, но се съблазни от перспективата да придобие материално могъщество, той се отклонява от пътя и духовното му развитие спира. Материалното удоволствие, което самозваните йогӣ насърчават, няма нищо общо с трансценденталното изживяване на духовно щастие. Истинските предани, които вървят по пътя на бхакти йога, удовлетворяват само най-насъщните си материални потребности, които са необходими за поддържането на тялото и душата. Те се отказват от всички излишества и ненужни материални наслади. Преданите са готови да понесат всякакви изпитания, само и само да напредват в осъзнаването на Божествената Личност.