ТЕКСТ 27
тмаджм аситпгӣ
вая-шӣла-гунвитм
мгаянтӣ пати дсятй
анурӯпя те прабхо
тма-джм – своята собствена дъщеря; асита – черни; апгӣм – очи; вая – зряла възраст; шӣла – с характер; гуа – с добродетели; анвитм – надарена; мгаянтӣм – търсейки; патим – съпруг; дсяти – той ще даде; анурӯпя – който е достоен; те – на теб; прабхо – скъпи мой.
Той има пораснала дъщеря, черноока красавица. Тя е узряла за женитба, притежава добър нрав и е надарена с всички добродетели. Тя също си търси достоен съпруг. Скъпи мой, родителите ѝ ще дойдат при теб, за да ти я дадат за съпруга, защото ти си напълно подходящ за нея.
Изборът на добър съпруг за добрата девойка винаги е бил работа на родителите. Тук ясно се казва, че Ману и съпругата му щели да дойдат при Кардама Муни, за да му дадат дъщеря си. Тя била надарена с всички добродетели и родителите ѝ търсели за нея подходящ съпруг. Това е дълг на родителите. Порасналите момичета не трябва да бъдат оставяни на улицата сами да си търсят съпрузи, защото когато сами започнат да си търсят момчета, те не се замислят дали тези, които избират, наистина са подходящи за тях. Водени от сексуалните си копнежи, те са готови да се влюбят във всеки срещнат. Но когато родителите избират съпруг на момичето, те са в състояние да преценят кой е подходящ и кой – не. Затова във ведическото общество родителите сами намирали за дъщеря си подходящ младеж и уреждали брака ѝ. Девойката нямала право сама да избира съпруга си.