No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 32

сахха свша-кала
твад-вӣрйеа мах-муне
тава кетре девахӯт
праешйе таттва-сахитм

саха – с; ахам – Аз; сва-аша-кала – моята пълна част; тват-вӣрйеа – чрез семето ти; мах-муне – о, велики мъдрецо; тава кетре – в съпругата ти; девахӯтм – Девахӯти; праешйе – ще дам наставления; таттва – за абсолютните принципи; сахитм – учението.

О, велики мъдрецо, след като съпругата ти Девахӯти роди девет дъщери, Аз самият под формата на моя пълна част ще се появя от утробата ѝ и ще обясня философската система, която анализира абсолютните принципи или категории.

В тази строфа думата свша-кала посочва, че Богът ще се появи като Капиладева, син на Девахӯти и Кардама Муни, и ще стане първият проповедник на философията скхя, която тук е наречена таттва-сахит. Богът известил Кардама Муни, че ще приеме образа на инкарнацията си Капиладева и ще разпространява философията скхя. Тази философия е станала широко известна заради един друг Капиладева, но неговата скхя няма нищо общо с философията, която самият Бог проповядвал. Има две философии скхя: атеистична и теистична. Философията, разпространявана от Капиладева, сина на Девахӯти, е теистичната скхя.

Богът се проявява в най-различни инкарнации. Той е един, но се разпространява в множество форми. Експанзиите му се делят на две категории: едните се наричат кал, а другите – вибхиннша. Обикновените живи същества се отнасят към категорията вибхиннша, а безбройните експанзии на виу-таттва, такива като Вмана, Говинда, Нряа, Прадюмна, Всудева и Ананта, принадлежат към категорията сваша-кал. Сваша се наричат непосредствените експанзии, а с думата кал се обозначават производните експанзии (експанзии от експанзиите) на изначалния Бог. Баладева е експанзия на Ка, а от Баладева на свой ред произлиза експанзията Сакараа. Следователно Сакараа е кал, а Баладева е сваша. Ала между тях всъщност няма разлика. Това е обяснено много добре в Брахма сахит (5.46): дӣпрчир ева хи дашнтарам абхюпетя. С една свещ човек може да запали втора, с втората – трета, после четвърта и т.н. и по този начин може да запали хиляди свещи, но всички те ще разпространяват светлината по един и същ начин. Всяка свещ притежава еднакъв потенциал на светене и единствената разлика между тях е, че една от свещите е била първа, а другите – втора, трета, четвърта и т.н. По същия начин няма разлика между непосредствената експанзия на Бога и вторичната му експанзия. Същият принцип се отнася и до имената на Бога. Тъй като Богът е абсолютен, неговото име, форма, забавления, атрибути и качества притежават еднакво могъщество. В абсолютния свят името Ка е трансценденталният звуков образ на Бога. Качествата, имената и формите на Бога не се различават по могъщество. Името на Бога, което повтаряме – Харе Ка – е толкова могъщо, колкото и самия Бог. Между формата на Бога, когото обожаваме, и формата му, поставена в храма, няма разлика по отношение на могъществото. Човек не бива да мисли, че обожава идол или статуя на Бога, дори ако някой смята мӯртито в храма за статуя. Тъй като мӯртито на Бога и самият Бог притежават еднакво могъщество, човек получава един и същ резултат, когато обожава изображението на Бога и самия Бог. Това е науката на Ка съзнание.

« Previous Next »