ТЕКСТОВЕ 45 – 47
правишя тат тӣртха-варам
ди-рджа сахтмаджа
дадарша муним сӣна
тасмин хута-хутшанам
видьотамна вапу
тапасй угра-юдж чирам
нтикма бхагавата
снигдхпгвалокант
тад-вхтмта-кал-
пӣйӯша-шраваена ча
пршу падма-палшка
джаила чӣра-всасам
упасашритя малина
ятхрхаам асасктам
правишя – влизайки; тат – в това; тӣртха-варам – най-велико от святите места; ди-рджа – първият монарх (Свямбхува Ману); саха-тмаджа – заедно с дъщеря си; дадарша – видя; муним – мъдреца; сӣнам – седнал; тасмин – в отшелническата обител; хута – на който са предложени жертвоприношения; хута-ашанам – свещеният огън; видьотамнам – сияейки ослепително; вапу – от неговото тяло; тапаси – в отречение; угра – сурово; юдж – отдаден на йога; чирам – дълго време; на – не; атикмам – много измършавял; бхагавата – на Бога; снигдха – нежен; апга – кос; авалокант – от погледа; тат – на него; вхта – от думите; амта-кал – лунен; пӣйӯша – нектар; шраваена – слушайки; ча – и; пршум – висок; падма – лотос; палша – листенце; акам – очи; джаилам – сплъстени кичури; чӣра-всасам – облечен в дрипи; упасашритя – приближавайки се; малинам – мръсен; ятх – като; архаам – скъпоценен камък; асасктам – нешлифован.
Първият монарх, Свямбхува Ману, навлезе в това свещено място заедно с дъщеря си и когато се приближи, видя мъдреца, който седеше в отшелническата си обител, току-що умилостивил свещения огън с жертвоприношенията си. Тялото на Кардама сияеше с необикновен блясък и въпреки че дълго време се бе подлагал на сурови отречения, той не изглеждаше измършавял, тъй като Богът изкосо бе хвърлил нежен поглед върху му и бе излял над него нектара на лунните си слова. Мъдрецът беше висок, с големи очи, които приличаха на листенцата на лотосов цвят, а сплъстените му коси се спускаха по раменете му. Бе облечен целият в дрипи. Приближавайки се към него, Свямбхува Ману видя, че тялото му е нечисто, подобно на необработен скъпоценен камък.
Тези строфи описват йогӣ-брахмачрӣ. Сутрин първото задължение на един брахмачрӣ, който се стреми към духовен напредък, е хута-хутшана – да принесе жертвени дарове на Върховния Бог. Тези, които са дали обет за брахмачаря, не бива да спят до седем или девет часа сутринта. Те трябва да стават рано, поне час и половина преди изгрев-слънце, и да извършват жертвоприношения. В днешната епоха такова жертвоприношение е повтарянето на святото име на Бога – Харе Ка. Бог Чайтаня цитира един стих от писанията, в който се казва: калау нстй ева нстй ева нстй ева гатир анятх – в тази епоха няма друг път, няма друг път, няма друг път, освен повтарянето на святото име на Бога. Брахмачрӣте трябва да стават рано сутрин и в спокойна обстановка да повтарят святото име на Бога. Суровите отречения се били отразили върху външния вид на мъдреца. По това могат да се разпознаят онези, които съблюдават брахмачаря, т.е. дали са обет за полово въздържание. Ако човек не живее във въздържание, по лицето и тялото му може да се види изписана похотта. Думата видьотамнам показва, че по тялото на мъдреца си личало, че той е брахмачрӣ. Подобен облик е свидетелство, че някой живее аскетичен, суров живот в йога. Човек, който пие, пуши и прави секс, не може да практикува йога. Обикновено йогӣте са много слаби, защото живеят в тежки условия, но Кардама Муни не изглеждал изтощен, тъй като със собствените си очи видял Върховната Божествена Личност. Думата снигдхпгвалокант означава, че той имал щастието да види Върховния Бог лице в лице. Мъдрецът изглеждал здрав и свеж, защото бил чул нектарните звуци, изливащи се от лотосовата уста на Божествената Личност. Този, който слуша трансценденталната звукова вибрация на святото име на Бога, Харе Ка, също укрепва и става по-здрав и силен. Ние лично сме виждали как много брахмачрӣ и гхастхи от Международното общество за Ка съзнание стават по-здрави и лицата им засияват със свеж блясък. Един брахмачрӣ, който се занимава с духовна практика, трябва да е здрав и бодър. Сравнението на мъдреца с необработен скъпоценен камък е много уместно. Блясъкът на скъпоценния камък не може да се скрие дори ако камъкът е току-що изваден от мината. Въпреки че Кардама бил покрит с дрипи и тялото му не изглеждало достатъчно чисто, той сияел като скъпоценен камък.