No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 51

девахӯтир увча
сарва тад бхагавн махям
уповха пратишрутам
атхпи ме прапанн
абхая дтум архаси

девахӯти – Девахӯти; увча – каза; сарвам – всичко; тат – това; бхагавн – твоя милост; махям – за мен; уповха – е изпълнено; пратишрутам – обещаното; атха апи – но; ме – на мен; прапанняи – на този, който се е отдал; абхаям – безстрашие; дтум – да дадеш; архаси – ти трябва.

Шрӣ Девахӯти каза: Господарю мой, ти изпълни всичките си обещания, но тъй като съм душа, изцяло отдала се на теб, сега трябва да ме дариш и с безстрашие.

Девахӯти помолила съпруга си да ѝ даде това, което ще я освободи от страха. Като негова съпруга, тя му била безрезервно предана, а дълг на мъжа е помогне на жената да постигне безстрашие. Как човек може да даде безстрашие на онези, които са зависими от него, е обяснено в Пета песен на Шрӣмад Бхгаватам. Този, който не може да се освободи от ноктите на смъртта, все още е зависим и няма право да става духовен учител, съпруг, родственик, баща, майка и т.н. Покровителите са длъжни да дадат безстрашие на подчинените си. Затова този, който иска да стане баща, майка, духовен учител, родственик или съпруг и да поеме отговорността за съдбата на друго живо същество, трябва да знае как да освободи поверениците си от ужаса на материалното съществуване. Съществуването в материалния свят винаги е изпълнено с тревоги и безпокойства. Девахӯти казала: „С мистичните си сили ти ми даде всякакви материални блага, но сега, преди да си отидеш, трябва да ми дадеш и последната награда – да ми помогнеш да се освободя от обусловения живот в материалния свят“.

« Previous Next »