ТЕКСТ 50
ликхантй адхо-мукхӣ бхӯми
пад накха-маи-шри
увча лалит вча
нирудхшру-кал шанаи
ликхантӣ – ровейки; адха-мукхӣ – навела глава; бхӯмим – земята; пад – с крака си; накха – нокти; маи – като скъпоценни камъни; шри – с блестящи; увча – тя каза; лалитм – вълнуващ; вчам – глас; нирудхя – сдържайки; ашру-калм – сълзи; шанаи – бавно.
Тя стоеше права и драскаше по земята с крака си, около който се разливаше сиянието на ноктите ѝ, искрящи като безценни камъни. Навела глава, Девахӯти заговори бавно и с развълнуван глас, преглъщайки сълзите си.
Девахӯти била толкова красива, че ноктите ѝ приличали на перли. Когато ровела с крак по земята, като че ли се сипели перли. Когато жената драска с крак по земята, това е признак, че умът ѝ е обзет от тревога. Така понякога се проявявало безпокойството и на гопӣте в присъствието на Ка. Веднъж, когато гопӣте отишли при Ка посред нощ, Той ги помолил да се върнат по домовете си. Тогава те също започнали да ровят с крак по земята, защото били обзети от силна тревога.