ТЕКСТ 15

Деветимата главни и, или мъдреци, са Марӣчи, Атри, Агир, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхгу, Васиха и Атхарв. Те играят много важна роля във вселената и Брахм искал деветте дъщери на Кардама Муни да бъдат дадени именно на тях. Тук две думи заслужават голямо внимание – ятх-шӣлам и ятх-ручи. Кардама трябвало да даде дъщерите си на мъдреците, но не произволно, а като се съобрази с характера и склонностите им. Подбирането на съпружеска двойка е цяло изкуство. Мъжът и жената не бива да се събират единствено заради секса. При сключването на брак трябва да се вземат предвид и много други съображения, сред които особено важни са особеностите на характера и склонностите на бъдещите съпрузи. Ако мъжът и жената имат различни характери и вкусове, съвместният им живот няма да бъде щастлив. Само преди четирийсет години в Индия най-напред сравняваха характерите и вкусовете на момчето и на момичето и чак след това им позволяваха да се оженят. За всичко това се грижеха родителите. С помощта на астролог те определяха характера и наклонностите на младите и ако те се оказваха съвместими, двамата ставаха съпруг и съпруга: „Този младеж и тази девойка си подхождат, затова трябва да се оженят“. Останалите съображения не бяха толкова важни. В началото на творението Брахм се придържал към същия принцип: „Дъщерите ти трябва да бъдат дадени на и, които им подхождат по характер и склонности“.

В зависимост от астрологичните изчисления хората биват благочестиви или демонични по характер. На основата на това се избират съпружеските двойки. Благочестивата девойка трябва да бъде дадена на благочестив младеж, а девойката с демоничен характер трябва да бъде дадена на младеж със същите качества. Само тогава те ще бъдат щастливи. Ако девойката е демонична, а младежът – благочестив, бракът им никога няма да бъде щастлив. В днешно време, когато се женят, младежите и девойките не се съобразяват с природата и характерите си и затова повечето бракове са несполучливи и завършват с развод.

В Дванайсета песен на Бхгаватам е предсказано, че в епохата на Кали хората ще встъпват в брак единствено на основата на половото влечение; ако момичето и момчето се чувстват удовлетворени от физическата си близост, ще се женят, а когато половите им отношения престанат да ги задоволяват, ще се развеждат. Това не е истински брак, а съюз на мъже и жени, които се съвкупляват като котки и кучета. Затова и децата, които се раждат в съвременната епоха, не са истински хора. Един истински човек трябва да се роди два пъти. Детето се ражда най-напред от благочестивите си родители, а после духовният учител и Ведите му дават второ раждане. Родните му баща и майка са причина за появата му на този свят, а след това духовният учител и Ведите му стават втори баща и майка. Във ведическите времена, когато браковете се сключвали с цел създаване на деца, всички мъже и жени притежавали духовно знание и когато встъпвали в брак, за да родят дете, всичко било обмислено много внимателно и на действителна научна основа.