ТЕКСТ 16
ведхам дя пуруам
аватӣра сва-мя
бхӯтн шевадхи деха
бибхра капила муне
веда – зная; ахам – аз; дям – изначалният; пуруам – наслаждаващ се; аватӣрам – е инкарнирал; сва-мя – чрез собствената си вътрешна енергия; бхӯтнм – на всички живи същества; шевадхим – дарителят на всичко желано, който е като огромна съкровищница; дехам – тялото; бибхрам – приемайки; капилам – на Капила Муни; муне – о, мъдрецо Кардама.
О, Кардама, зная, че изначалната Върховна Божествена Личност чрез вътрешната си енергия вече е дошла като инкарнация. Богът изпълнява всички желания на живите същества и сега е приел облика на Капила Муни.
В тази строфа са употребени думите пуруам аватӣра сва-мя. Върховната Божествена Личност винаги си остава пуруа, господарят и наслаждаващият се, и когато се появява в материалния свят, никога не приема нищо от материалната енергия. Духовният свят е проявление на личната, вътрешната енергия на Бога, а материалният свят е проявление на неговата материална, или обособена енергия. Думата сва-мя – „чрез вътрешната си енергия“ – посочва, че винаги когато слиза в този свят, Върховната Божествена Личност идва чрез собствената си енергия. Той може да приеме тяло на човек, но то няма да е материално. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че само глупаците и негодниците, мӯхите, смятат тялото на Ка за тяло на обикновен човек. Думата шевадхим означава, че Богът е изначалната личност, която задоволява всички жизнени потребности на живите същества. Във Ведите се казва, че Той е главното живо същество и дарява останалите живи същества с всичко, което им е необходимо. Той се нарича Бог, защото удовлетворява потребностите на всички останали. Върховният също е живо същество; не бива да мислим, че Той е нещо безличностно. Както ние сме индивидуалности, така и Върховният Бог е индивидуалност, но Той е върховното същество, върховната индивидуалност. Това е разликата между Бога и обикновените живи същества.