ТЕКСТ 29

Преданите изпитват такава силна обич към Божествената Личност, че Богът, който не се явява дори пред онези, които в продължение на много, много животи практикуват йога на уединено място, се съгласява да дойде в дома на семейните, които му отдават предано служене, без да се занимават с материална йога практика. С други думи, методът на преданото служене е толкова прост, че дори един семеен може да види Върховния Бог, който заради него става член на семейството му, например негов син, както било в случая с Кардама Муни. Въпреки че бил йогӣ, Кардама Муни бил семеен, ала независимо от този факт Капила, инкарнацията на Върховната Божествена Личност, му станал син.

Преданото служене е толкова могъщ трансцендентален процес, че превъзхожда всички останали методи за трансцендентално себепознание. Затова Богът казва, че живее не на Вайкуха и не в сърцето на йогӣте, а там, където чистите му предани постоянно възпяват неговата слава. Върховната Божествена Личност се нарича бхакта-ватсала. Никъде Богът не е наречен гни-ватсала или йоги-ватсала. Той винаги носи името бхакта-ватсала, защото се отнася към своите предани с по-голяма благосклонност, отколкото към другите трансценденталисти. Бхагавад-гӣт утвърждава, че само преданият може да разбере Бога такъв, какъвто Той е. Бхакт мм абхиджнти – „Човек може да ме разбере само чрез предано служене и по никакъв друг начин“. Това е единственият истински път на познанието, защото гнӣте, умозрителните философи, могат да осъзнаят само сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност, йогӣте могат да осъзнаят само частичното проявление на Върховния, докато бхактите не само осъзнават Бога такъв, какъвто е, но и непосредствено общуват със самата Върховна Божествена Личност.