ТЕКСТ 35

Кардама Муни искал да напусне семейството си, за да се посвети изцяло на служене за Бога. Но защо той се канел да напусне дома си в търсене на духовно познание и на прозрение за Бога, щом знаел, че самият Бог в образа на Капила се е явил в дома му като негов собствен син? Ако самият Бог бил дошъл в неговия дом, защо трябвало той да заминава? Възможно е някой да си зададе този въпрос. Но в дадената строфа се утвърждава, че всичко, което е казано във Ведите, и всичко, което се прави в съответствие с наставленията им, в обществото трябва да бъде смятано за неоспорима истина. Ведите постановяват, че след петдесетата си година семейният трябва да напусне дома си. Пачшордхва вана враджет – когато стане на петдесет години, човек трябва да остави семейството си и да се оттегли в гората. Такава е авторитетната препоръка на Ведите, произтичаща от системата, която разделя обществото на четири съсловия с четири категории дейности – брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса.

Преди да се ожени, Кардама Муни съблюдавал брахмачаря и се занимавал с йога много стриктно, в резултат на което постигнал такова могъщество и мистична сила, че баща му Брахм му заповядал да се ожени и да създаде поколение. Кардама сторил и това – създал девет хубави дъщери и един син, Капила Муни. Така той съвестно изпълнил и своя семеен дълг, след което трябвало да напусне дома си. Въпреки че самата Върховна Божествена Личност станала негов син, той бил длъжен да се подчини на авторитета на Ведите. Това е много важен урок за всеки от нас. Дори ако самият Бог се появи в дома ни и стане наш син, ние пак сме длъжни да следваме ведическите предписания. Казано е: махджано йена гата са пантх – човек трябва да върви по пътя, начертан от великите личности.

Примерът на Кардама Муни е много поучителен: въпреки че Върховната Божествена Личност станала негов син, той напуснал дома си, за да изпълни ведическите предписания. Тук Кардама Муни посочва главната цел на заминаването си – като странства по целия свят и живее от подаяния, в сърцето си той постоянно ще помни Върховната Божествена Личност и така ще се освободи от всички тревоги на материалното битие. В епохата на Кали е забранено да се приема саннса, защото в тази епоха всички се раждат шӯдри и не могат да следват строгите правила и ограничения на саннса. Много често човек може да види как тъй наречени саннсӣ са пристрастени към всякакви грехове и дори влизат в интимни връзки с жени. Такава е отблъскващата реалност на днешната епоха. Въпреки че се кичат с дрехата на саннсӣ, те не могат да превъзмогнат четирите принципа на греховния живот: незаконния полов живот, месоядството, употребата на упойващи и опияняващи средства и хазарта. Подобни саннсӣ не са се освободили от четирите порока и затова просто мамят хората, когато се представят за свмӣ.

Ведите постановяват, че в Кали юга никой не бива да приема саннса. Разбира се, онези, които действително следват всички правила и ограничения, трябва да приемат саннса. Но в обикновения случай хората не са в състояние да водят такъв живот и затова Чайтаня Махпрабху подчертава: калау нстй ева нстй ева нстй ева гатир анятх. В тази епоха няма друг път, няма друг път, няма друг път освен повтарянето на святото име на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе. Главната цел на приемането на саннса е човек постоянно да общува с Върховния Бог, като мисли за него вътре в сърцето си или слуша за него. В тази епоха слушането играе по-важна роля от размишлението, защото мисълта всеки миг може да бъде прекъсната от неспокойния ум, докато ако човек слуша съсредоточено, той волно или неволно е принуден да общува със звуковата вибрация на името „Ка“. Между Ка и звукът „Ка“ няма разлика, затова когато човек произнася на глас „Харе Ка“, той съвсем спонтанно си спомня Ка. Повтарянето на святите имена е най-подходящият метод за постигане на себепознание в тази епоха, затова Бог Чайтаня толкова настойчиво го разпространявал навсякъде за благото на цялото човечество.