ТЕКСТ 41
маитрея увча
ева самудитас тена
капилена праджпати
дакиӣ-ктя та прӣто
ванам ева джагма ха
маитрея увча – великият мъдрец Маитрея каза; евам – така; самудита – наречен; тена – от него; капилена – Капила; праджпати – прародителят на човечеството; дакиӣ-ктя – обиколил; там – него; прӣта – спокоен; ванам – в гората; ева – наистина; джагма – той отиде; ха – тогава.
Шрӣ Маитрея каза: Кардама Муни, праотецът на човешкия род, изслуша всичко, което синът му Капила рече, обиколи го няколко пъти и със спокойно и ведро сърце се отправи към гората.
Всеки в края на живота си трябва да се оттегли в гората. Това не е развлекателно пътуване, на което човек може да отиде или да не отиде – според желанието си. Всеки е длъжен да се оттегли в гората, поне като внапрастха. Заминаването за гората означава приемане на пълно убежище при Върховния Бог, както Прахлда Махрджа обяснява в разговора с баща си. Сад самудвигна-дхим (Шрӣмад Бхгаватам, 7.5.5). Хората, които са се въплътили във временно, материално тяло, са постоянно пълни с тревоги. Затова човек не бива да се привързва към материалното тяло, напротив – трябва да се опита да стане свободен. За да постигне освобождение, той най-напред трябва да отиде в гората, т.е. да прекъсне връзките със семейството си и изцяло да се посвети на дейности в Ка съзнание. Това е целта на оттеглянето в гората; иначе гората е само място, в което живеят маймуни и диви животни. Да се оттеглиш в гората, не значи да се превърнеш в маймуна или в хищник, а да се оставиш изцяло в ръцете на Върховната Божествена Личност и докрай да се отдадеш на служене за Бога. Всъщност в наши дни дори не е необходимо да се ходи в гората. За съвременния човек, който е прекарал целия си живот в големия град, подобно нещо е напълно противопоказно. Но както казва Прахлда Махрджа (хитвтма-пта гхам андха-кӯпам), човек не бива до края на живота си да остава погълнат от семейни дела, защото семейният живот без Ка съзнание е като скрит сред тревата кладенец. Ако човек излезе сам из полето и падне в такъв кладенец, няма кой да го спаси. Той може с години да плаче и да вика за помощ, но никой няма да го види, нито някой ще чуе виковете му. Такъв човек е обречен на смърт. Хората, които са забравили вечните си отношения с Върховния Бог, са паднали в слепия кладенец на семейния живот и положението, в което се намират, е много страшно. Прахлда Махрджа ни призовава да се измъкнем по някакъв начин от този кладенец и да се заемем с дейности в Ка съзнание, за да разкъсаме веригите на материалното съществуване, което ни носи само вечни безпокойства и страдания.