No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

прасагам аджара пшам
тмана кавайо виду
са ева сдхуу кто
мока-дврам апвтам

прасагам – привързаност; аджарам – силна; пшам – плен; тмана – на душата; кавая – учените хора; виду – знаят; са ева – тази същата; сдхуу – към преданите; кта – насочена; мока-дврам – вратите на освобождението; апвтам – отворени.

Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преданите, постигнали себепознание, тя отваря вратите на освобождението.

Тук открито се казва, че привързаността към едно нещо може да бъде причина за робство в обусловения живот, но същата привързаност, насочена към нещо друго, отваря вратите на освобождението. Привързаността не може да се унищожи, тя просто трябва да се пренасочи. Привързаността към материалните неща се нарича материално съзнание, а привързаността към Ка или към неговия предан се нарича Ка съзнание. Следователно в основата на привързаността стои съзнанието. В тази строфа ясно е казано, че ако просто пречистим съзнанието си и от материално съзнание го превърнем в съзнание за Ка, ще постигнем освобождение. Въпреки твърдението, че човек трябва да изостави привързаността, живото същество не може да бъде без желания. Привързаността е заложена в самата му природа. Виждаме, че ако някой е самотен или няма деца, той си взема котка или куче и се привързва към тях. Това показва, че човек не може да се освободи от склонността си да се привързва. Вместо да се опитва да прави това, той трябва да приложи тази своя склонност по такъв начин, че да извлече от нея истинска полза. Привързаността към материалните неща ни обрича на вечно обусловено съществуване, но когато същата привързаност се насочи към Върховната Божествена Личност или към предания на Бога, тя става източник на освобождение.

В тази строфа Бог Капила ни призовава да насочим привързаността си към преданите, които са постигнали себепознание, към сдху. Но кой е сдху? Сдху не е просто човек с шафранени дрехи или дълга брада. В Бхагавад-гӣт се казва, че сдху е този, който посвещава цялото си време на предано служене. Дори оня, който не се придържа много стриктно към правилата и предписанията на преданото служене, но има непоклатима вяра в Ка, Върховната Личност, трябва да бъде смятан за сдху. Сдхур ева са мантавя. Сдху никога не се отклонява от пътя на преданото служене. В настоящата строфа се казва, че ако човек иска да осъзнае Брахман, т.е. да постигне духовно съвършенство, той трябва да насочи привързаността си към сдху, към предан. Същото утвърждава и Бог Чайтаня. Лава-мтра сдху-саге сарва-сиддхи хая – дори моментното общуване със сдху може да изведе човека до съвършенството.

Думите махтм и сдху са синоними. Казва се, че служенето, отдавано на махтм, т.е. на издигнат предан на Бога, е дврам хур вимукте – прекият път към освобождението. Махат-сев дврам хур вимуктес тамо-двра йоит саги-сагам (Шрӣмад Бхгаватам, 5.5.2). А служенето, отдавано на материалисти, има точно обратният ефект. Ако човек служи на заклет материалист, т.е. на някой, който е зает единствено със сетивно наслаждение, чрез общуването си с него той си проправя път право към ада. Същото се потвърждава в настоящата строфа. Привързаността към предания е привързаност към служенето за Бога, защото един сдху учи всички, които общуват с него, как да станат предани, как да обожават Бога и как искрено да му служат. Това са даровете, които носи общуването със сдху. Ако искаме да общуваме със сдху, не бива да очакваме от него съвети, как да подобрим материалното си положение; той ще ни даде съвети за това, как да разсечем възела на материалните привързаности, как да се освободим от замърсяванията им и да се издигнем до равнището на преданото служене за Бога. Такъв е резултатът от общуването със сдху. Затова Капила Муни още в самото начало на наставленията си подчертава, че пътят на освобождението започва от общуването със сдху.

« Previous Next »