ТЕКСТ 20
прасагам аджара пшам
тмана кавайо виду
са ева сдхуу кто
мока-дврам апвтам
прасагам – привързаност; аджарам – силна; пшам – плен; тмана – на душата; кавая – учените хора; виду – знаят; са ева – тази същата; сдхуу – към преданите; кта – насочена; мока-дврам – вратите на освобождението; апвтам – отворени.
Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преданите, постигнали себепознание, тя отваря вратите на освобождението.
Тук открито се казва, че привързаността към едно нещо може да бъде причина за робство в обусловения живот, но същата привързаност, насочена към нещо друго, отваря вратите на освобождението. Привързаността не може да се унищожи, тя просто трябва да се пренасочи. Привързаността към материалните неща се нарича материално съзнание, а привързаността към Ка или към неговия предан се нарича Ка съзнание. Следователно в основата на привързаността стои съзнанието. В тази строфа ясно е казано, че ако просто пречистим съзнанието си и от материално съзнание го превърнем в съзнание за Ка, ще постигнем освобождение. Въпреки твърдението, че човек трябва да изостави привързаността, живото същество не може да бъде без желания. Привързаността е заложена в самата му природа. Виждаме, че ако някой е самотен или няма деца, той си взема котка или куче и се привързва към тях. Това показва, че човек не може да се освободи от склонността си да се привързва. Вместо да се опитва да прави това, той трябва да приложи тази своя склонност по такъв начин, че да извлече от нея истинска полза. Привързаността към материалните неща ни обрича на вечно обусловено съществуване, но когато същата привързаност се насочи към Върховната Божествена Личност или към предания на Бога, тя става източник на освобождение.
В тази строфа Бог Капила ни призовава да насочим привързаността си към преданите, които са постигнали себепознание, към сдху. Но кой е сдху? Сдху не е просто човек с шафранени дрехи или дълга брада. В Бхагавад-гӣт се казва, че сдху е този, който посвещава цялото си време на предано служене. Дори оня, който не се придържа много стриктно към правилата и предписанията на преданото служене, но има непоклатима вяра в Ка, Върховната Личност, трябва да бъде смятан за сдху. Сдхур ева са мантавя. Сдху никога не се отклонява от пътя на преданото служене. В настоящата строфа се казва, че ако човек иска да осъзнае Брахман, т.е. да постигне духовно съвършенство, той трябва да насочи привързаността си към сдху, към предан. Същото утвърждава и Бог Чайтаня. Лава-мтра сдху-саге сарва-сиддхи хая – дори моментното общуване със сдху може да изведе човека до съвършенството.
Думите махтм и сдху са синоними. Казва се, че служенето, отдавано на махтм, т.е. на издигнат предан на Бога, е дврам хур вимукте – прекият път към освобождението. Махат-сев дврам хур вимуктес тамо-двра йоит саги-сагам (Шрӣмад Бхгаватам, 5.5.2). А служенето, отдавано на материалисти, има точно обратният ефект. Ако човек служи на заклет материалист, т.е. на някой, който е зает единствено със сетивно наслаждение, чрез общуването си с него той си проправя път право към ада. Същото се потвърждава в настоящата строфа. Привързаността към предания е привързаност към служенето за Бога, защото един сдху учи всички, които общуват с него, как да станат предани, как да обожават Бога и как искрено да му служат. Това са даровете, които носи общуването със сдху. Ако искаме да общуваме със сдху, не бива да очакваме от него съвети, как да подобрим материалното си положение; той ще ни даде съвети за това, как да разсечем възела на материалните привързаности, как да се освободим от замърсяванията им и да се издигнем до равнището на преданото служене за Бога. Такъв е резултатът от общуването със сдху. Затова Капила Муни още в самото начало на наставленията си подчертава, че пътят на освобождението започва от общуването със сдху.