ТЕКСТ 23
мад-шра катх м
шванти катхаянти ча
тапанти вивидхс тп
наитн мад-гата-четаса
мат-шра – за мен; катх – разкази; м – чудесни; шванти – те слушат; катхаянти – те възпяват; ча – и; тапанти – причиняват страдания; вивидх – различни; тп – материалните нещастия; на – не; етн – на тях; мат-гата – съсредоточени върху мен; четаса – мислите им.
Святите личности (сдху) постоянно ме възпяват и слушат за мен, Върховната Божествена Личност, и не изпитват материални страдания, защото винаги са заети с мисли за моите забавления и дейности.
Материалното съществуване е изпълнено с безброй страдания, пораждани от тялото и ума, причинявани от други живи същества и предизвиквани от природни явления. Но един сдху не е смущаван от тях, защото умът му е изпълнен единствено с Ка съзнание. Затова той не обича да говори за нищо друго освен за дейностите на Бога. Махрджа Амбарӣа не говорел за нищо друго освен за забавленията на Бога. Вачси ваикуха-гунуваране (Шрӣмад Бхгаватам, 9.4.18). Той използвал словата си единствено във възхвала на Върховната Божествена Личност. Святите личности постоянно изпитват желание да слушат за дейностите на Бога или на неговите предани. И тъй като са изпълнени с Ка съзнание, те забравят материалните страдания. Обикновените обусловени души, които са забравили деянията на Бога, са пълни с тревоги и постоянно се сблъскват с мъки и безпокойства. Но преданите забравят страданията на материалното съществуване, защото постоянно са погълнати от мисли за деянията на Бога.