ТЕКСТ 19
даивт кубхита-дхарми
свас йонау пара пумн
дхатта вӣря ссӯта
махат-таттва хирамаям
даивт – от съдбата на обусловените души; кубхита – задвижена; дхармим – чието равновесие на гуите; свасм – негово собствено; йонау – в утробата (материалната природа); пара пумн – Върховната Божествена Личност; дхатта – оплоди; вӣрям – семе (вътрешната му енергия); с – тя (материалната природа); асӯта – роди; махат-таттвам – съвкупната космическа интелигентност; хирамаям – наречена Хирамая.
След като Върховната Божествена Личност оплоди материалната природа с вътрешната си енергия, материалната природа ражда съвкупната космическа интелигентност, която се нарича Хирамая. Това се осъществява в материалната природа, когато тя бъде приведена в движение от съдбите на обусловените души.
Оплождането на материалната природа е описано в Бхагавад-гӣт (14.3). Основа на материалната природа е махат-таттва, източникът на цялото многообразие от видове и форми. Върховната Божествена Личност опложда тази част от материалната природа, която се нарича прадхна и Брахман, и тогава тя ражда различните видове живи същества. Във връзка с това материалната природа понякога се нарича Брахман, защото е изкривено отражение на духовната природа.
Във Виу Пура е казано, че живите същества имат духовна природа. Енергията на Върховния Бог е духовна и въпреки че живите същества се наричат междинна енергия, те също са духовни. Ако не бяха духовни, описанието на оплождането на материалната природа от Върховния Бог би било лишено от смисъл. Върховната Божествена Личност не влага семето си в нещо, което не е духовно, а тук е казано, че Върховната Личност влага семето си в материалната природа. Това означава, че живите същества са духовни по природа. След оплождането материалната природа ражда всички видове живи същества в многообразните им форми, като се започне от най-великото, Брахм, и се стигне до нищожната мравка. В Бхагавад-гӣт (14.4) материалната природа е наречена сарва-йониу. Това означава, че тя е майка на всички проявени форми на живот – полубогове, хора, животни и птици, – а Върховната Божествена Личност е бащата, който дава семето. Известно е, че бащата дава живот на детето, а майката му дава тяло. Но въпреки че бащата дава семето на живота, тялото се развива в утробата на майката. По подобен начин при оплождането Богът влага духовните живи същества в лоното на материалната природа, а телата, които материалната природа им дава, се проявяват под формата на различните видове живот. Тази строфа опровергава теорията, че животът възниква от взаимодействието между двайсет и четирите материални елемента. Жизнената сила произлиза от самата Върховна Божествена Личност и е напълно духовна. Затова учените никога няма да могат да създадат живот, независимо какъв прогрес достига материалната наука. Жизнената сила идва от духовния свят и няма нищо общо с взаимодействието на материалните елементи.