ТЕКСТ 26
карттва караатва ча
крятва чети лакаам
шнта-гхора-вимӯхатвам
ити в сд ахакте
карттвам – бивайки вършител; караатвам – бивайки инструмент; ча – и; крятвам – бивайки следствие; ча – също; ити – така; лакаам – характерен; шнта – спокойно; гхора – действено; вимӯхатвам – пасивно; ити – така; в – или; ст – може да бъде; ахакте – лъжливото его.
Лъжливото его се характеризира като вършител, оръдие и следствие на дейността. То може да бъде уравновесено, действено или пасивно в зависимост от влиянието, което оказват върху него гуите на доброто, страстта и невежеството.
Ахакра, или лъжливото его, се трансформира в полубоговете, които управляват материалната вселена. Като инструмент лъжливото его се проявява под формата на различните сетива и сетивни органи; съединявайки се помежду си, полубоговете и сетивата създават материалните обекти. Докато живеем в материалния свят, ние създаваме множество неща и наричаме това прогрес на цивилизацията, но в действителност този прогрес е само проявление на лъжливото его. Всички материални неща, които са обект на наслаждение, са продукт на лъжливото его. Затова човек трябва да престане изкуствено да увеличава потребността си от материални вещи. Един велик чря, Нароттама дса хкура, с болка казва, че когато се отклони от чистото съзнание на Всудева, от Ка съзнание, човек се заплита в мрежите на материалните дейности. Той казва следното: сат-сага чхи' каину асате вилса / те-крае лгила йе карма-бандха-пхса – „Изпълнен с желание да се наслаждавам на тленния материален свят, аз се разделих с чистото съзнание и сега стоя овързан в мрежите на действията и последиците им“.