ТЕКСТ 30
сашайо 'тха випарсо
нишчая смтир ева ча
свпа итй учяте буддхер
лакаа вттита птхак
сашая – съмнение; атха – тогава; випарса – заблуждение; нишчая – вярна представа; смти – памет; ева – също; ча – и; свпа – сън; ити – така; учяте – се казва; буддхе – на интелигентността; лакшаам – характеристики; вттита – според функциите им; птхак – различни.
Съмнението, заблудата, вярната представа, паметта и сънят, които изпълняват различни функции, се смятат за отличителни признаци на интелигентността.
Съмнението е една от най-важните функции на интелигентността – сляпата вяра не е признак за голяма интелигентност. Затова в тази строфа думата сашая заслужава особено внимание: за да може да развие интелигентността си, в началото човек трябва да подлага всичко на съмнение. Но съмнението не е много благоприятно, когато се отнася до информация, получена от автентичен източник. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че съмнението в думите на авторитет е гибелно.
Патаджали в своята йога система казва: прама-випаряя-викалпа-нидра-смтя. Единствено с помощта на интелигентността човек може да разбере истинската природа на нещата. Единствено чрез интелигентността той може да разбере дали е тялото, или не е. Изследването, дали нашата същност е духовна или материална, започва със съмнение. Когато човек е в състояние да подложи на анализ истинското си положение, той проумява, че отъждествяването с тялото е заблуда. Тази заблуда се нарича випарса. А като разбере, че отъждествяването с тялото е заблуда, той може да придобие вярна представа за истинската си същност. Тук вярното схващане е наречено нишчая, или „знание, потвърдено от практиката“. Човек може да постигне такова знание само когато разбере несъстоятелността на материалната концепция за живота. С помощта на експерименталното, доказаното на практика знание човек може да разбере, че не е тяло, а е чиста душа.
Смти означава „памет“, а свпа значи „сън“. Сънят също е нужен, защото поддържа интелигентността в добро работно състояние. Без сън мозъкът не може да функционира добре. В Бхагавад-гӣт се подчертава, че хората, които са умерени в храненето, съня и останалите потребности на тялото, постигат целта на йога. Това са някои от аспектите на аналитичното изследване на интелигентността, представено в йога системата на Патаджали и във философската система скхя, която Капиладева излага в Шрӣмад Бхгаватам.