ТЕКСТ 31

В предишните строфи бе обяснено, че умът възниква от егото в гуата на доброто и функцията му е да приема или да отхвърля в зависимост от желанията на живото същество. А в тази строфа се казва, че интелигентността възниква от егото в гуата на страстта. В това е разликата между ума и интелигентността – умът е породен от лъжливото его в гуата на доброто, а интелигентността е породена от лъжливото его в гуата на страстта. Желанието да се приемат едни неща, а други да се отхвърлят, е основната функция на ума. Тъй като умът е създаден от гуата на доброто, ако го съсредоточим върху господаря му, Анируддха, можем да го променим и да го изпълним с Ка съзнание. Нароттама дса хкура казва, че ние винаги сме изпълнени с желания. Желанията не могат да бъдат спрени. Но ако ги насочим към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, ще постигнем съвършенството на живота. Когато живото същество започне да се стреми към господство над материалната природа, желанията му се замърсяват от материята. Затова преди всичко трябва да пречистим желанията си. В началото процесът на пречистване трябва да се извършва под ръководството на духовен учител, защото духовният учител знае как да превърне желанията на ученика в Ка съзнание. Що се отнася до интелигентността, тук ясно е казано, че тя е създадена от егоизма в гуата на страстта. В процеса на духовната практика човек се издига до равнището на гуата на доброто, а като се отдаде на Върховната Божествена Личност, или като съсредоточи ума си върху Бога, той става велика личност, махтм. В Бхагавад-гӣт е казано: са махтм судурлабха – „Такава велика душа се среща много рядко“.

От тази строфа става ясно, че и двата вида сетива – за придобиване на знание и за действие – са продукт на егоизма в гуата на страстта. И тъй като органите на сетивата се нуждаят от енергия, за да действат и да придобиват знание, жизнената енергия, енергията на живота, също се създава от егоизма в гуата на страстта. Затова виждаме, че хората, които са под влиянието на гуата на страстта, много бързо постигат материално благополучие. Според Ведите, ако човек иска да подтикне някого към натрупване на материални богатства, той трябва да стимулира сексуалните му желания. Не е трудно да забележим, че хората, които са изпълнени със сексуални желания, в материално отношение процъфтяват, защото половият живот, или страстта, е двигател на материалния прогрес. Но хората, които се стремят към духовен напредък, трябва да се освободят напълно от гуата на страстта и да се установят единствено в гуата на доброто. Лесно е да се забележи, че хората, които са се посветили на Ка съзнание, в материално отношение са бедни, но този, който наистина има очи, ще види кой е по-велик. Въпреки материалната си бедност човекът в Ка съзнание не е беден – истински бедняк е този, който изглежда много щастлив с материалното си богатство, но няма вкус към Ка съзнание. Хората, които са заслепени с материално съзнание, проявяват необикновена изобретателност, когато трябва да създават нови материални удобства, но не са в състояние да разберат душата и духовния живот. Затова ако човек иска да напредва духовно, трябва да се върне на равнището на чистото желание – желанието за предано служене. Както се казва в Нрада пачартра, отдаването на служене за Бога със сетива, пречистени в Ка съзнание, се нарича чиста преданост.