No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 47

набхо-гуа-вишео 'ртхо
яся тач чхротрам учяте
вйор гуа-вишео 'ртхо
яся тат спаршана виду

набха-гуа-вишеа – отличителната характеристика на пространството (звук); артха – обект на възприятие; яся – чийто; тат – това; шротрам – сетивото слух; учяте – се нарича; вйо гуа-вишеа – отличителната характеристика на въздуха (допир); артха – обект на възприятие; яся – чийто; тат – това; спаршанам – сетивото осезание; виду – те знаят.

Сетивото, което възприема звука, се нарича слух, а сетивото, което възприема допира, се нарича осезание.

Звукът е една от характеристиките на пространството (на етера) и освен това е обект, който се възприема от слуха. По същия начин допирът е характерна черта на въздуха и е обект на сетивото осезание.

« Previous Next »