ТЕКСТ 5

Материалната енергия е достатъчно могъща, за да покрие знанието ни, но не е в състояние да упражни влиянието си върху Върховната Божествена Личност. Тя въздейства само на прадж – онези, които се раждат в материални тела, т.е. обусловените души. Както се казва в Бхагавад-гӣт и в други ведически произведения, многообразието на живите същества се определя от влиянието на гуите на материалната природа. В Бхагавад-гӣт (7.12) много добре е обяснено, че Богът, Върховната Личност, е източник на гуите на доброто, страстта и невежеството, но самият Той не им е подвластен. С други думи, енергията, която произлиза от Върховния Бог, не оказва върху него никакво влияние; тя въздейства на обусловените души, които са покрити от материалната енергия. Богът е бащата на всички живи същества, защото опложда материалната енергия, като поставя в нея обусловените души. Така обусловените души получават тела, създадени от материалната енергия, но бащата на всички живи същества е отвъд действието на трите гуи.

В предишната строфа се каза, че Върховната Божествена Личност прибягва до материалната енергия, за да покаже забавления, предназначени за живите същества, които искат да ѝ се наслаждават и да господстват над нея. С помощта на материалната си енергия Богът създава материалния свят, за да даде възможност на тези живи същества да се „наслаждават“. Защо Богът създава такъв свят, който причинява страдания на обусловените души, е много сложен въпрос. Ключ към отговора му откриваме в предишната строфа, където е употребена думата лӣла – „за забавленията на Бога“. Богът иска да промени склонността на обусловените души към наслаждение. В Бхагавад-гӣт се казва, че единственият наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност. Следователно материалният свят е създаден за онези, които си въобразяват, че се наслаждават. Това може да се разбере по-лесно с помощта на следния пример: правителството само по себе си не се нуждае от полиция, но тъй като съществуват хора, които отказват да се подчиняват на законите в държавата, възниква необходимост да се създаде институция за борба с престъпността. От една страна, полиция не е необходима, но от друга страна, тя определено е нужна. По подобен начин Богът не се нуждае от създаването на материалния свят, в който обусловените души страдат, но в същото време има една категория живи същества, наречени нитя-баддха, които са вечнообусловени. За тях се казва, че са обусловени от незапомнени времена, защото никой не може да проследи кога живото същество, неотделима частица от Върховния Бог, е въстанало срещу върховенството на Бога.

Факт е, че съществуват две категории хора – тези, които се подчиняват на законите на Върховния Бог, и атеистите, или агностиците, които не признават съществуването на Бога и искат да създадат свои собствени закони. Те се стремят да утвърдят правото на всеки да си създава свои закони и своя религия. Без да търсим причината за съществуването на тези две категории, можем със сигурност да кажем, че някои живи същества са въстанали срещу законите на Бога. Тези живи същества се наричат обусловени души, защото са обусловени от трите гуи на материалната природа. Затова в тази строфа са употребени думите гуаир вичитр.

В материалния свят има осем милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Духовни по природа, всички живи същества са трансцендентални към материалния свят. Тогава защо се явяват в различни форми на живот? Отговорът се съдържа в настоящата строфа: обусловените живи същества се намират под влиянието на трите гуи на материалната природа. Те са създадени от материалната енергия и затова телата им са изградени от материални елементи. Покрити от материалното тяло, живите същества забравят духовната си природа; затова тук е употребена думата мумухе, която посочва, че те са забравили духовната си същност. Тази забрава на духовната природа е присъща на джӣвите, на душите, които са обусловени, тъй като са покрити от материалната енергия. Друга дума, която е употребена в тази строфа, е думата гна-гӯха. Гӯх означава „покритие“. Знанието на малките обусловени души е покрито, затова те се появяват в най-различни видове и форми на живот. В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам е казано: „Живите същества са заблудени от материалната енергия“. Във Ведите също се казва, че вечните живи същества са покрити от различни гуи на природата. Затова те се наричат трицветни – червени, бели и сини. Червеното е символ на гуата на страстта, бялото символизира гуата на доброто, а синьото е символ на гуата на невежеството. Гуите на материалната природа са част от материалната енергия, затова живите същества, които попадат под въздействието им, получават различни видове материални тела. Забравили за духовната си природа, те си мислят, че са тези материални тела. За обусловената душа аз означава материалното тяло. Това състояние се нарича моха, или заблуда.

В Каха Упаниад неколкократно се казва, че Върховната Божествена Личност никога не попада под влиянието на материалната природа. Само обусловените души – безкрайно малки частици от Върховния – са подвластни на нейното въздействие и се появяват в различни тела, подчинени на материалните гуи.