ТЕКСТ 6
ева парбхидхнена
карттва практе пумн
кармасу криямеу
гуаир тмани маняте
евам – по този начин; пара – друго; абхидхнена – чрез отъждествяване; карттвам – извършване на дейности; практе – на материалната природа; пумн – живото същество; кармасу криямеу – докато дейностите му се извършват; гуаи – от трите гуи; тмани – на себе си; маняте – то смята.
Забравило истинската си природа, трансценденталното живо същество приема материалната енергия за свое поле на действие и в заблудата си погрешно мисли, че самото то, живото същество, извършва дейностите.
Потъналото в забрава живо същество е като човек, който под влиянието на някаква болест е обезумял, или като някой, обладан от духове, който е изгубил контрол над себе си, но си мисли, че може да се владее. Под влиянието на материалната енергия обусловеното живо същество се просмуква с материално съзнание. В това състояние то си мисли, че всичко, което материалната енергия извършва, се върши от самото него. Всъщност в чистото си състояние на съществуване душата трябва да е със съзнание за Ка. Ако не действа с Ка съзнание, човек действа с материално съзнание. Съзнанието не може да се унищожи, защото е атрибут на живото същество. Материалното съзнание просто трябва да се пречисти. Когато приеме Ка, Върховния Бог, за свой господар и промени съзнанието си, като от материално съзнание го превърне в Ка съзнание, човек постига освобождение.