ТЕКСТ 4
са еа практи сӯкм
даивӣ гуамайӣ вибху
ядччхаяивопагатм
абхяпадята лӣла
са еа – тази същата Върховна Божествена Личност; практим – материална енергия; сӯкмм – фина; даивӣм – свързана с Виу; гуамайӣм – в която са вложени трите гуи на материалната природа; вибху – най-великият от всичко велико; ядччха – по собствената си воля; ива – напълно; упагатм – постигната; абхяпадята – Той прие; лӣла – като свое забавление.
Тази Върховна Божествена Личност, най-великата от всичко велико, за свое забавление прие формата на фината материална енергия, в която са вложени трите материални гуи на природата и която е свързана с Виу.
В тази строфа особено внимание заслужава думата гуамайӣм. Даивӣм означава „енергия на Върховната Божествена Личност“, а гуамайӣм значи „състояща се от трите гуи на материалната природа“. Когато материалната енергия, енергията гуамайӣм на Върховната Божествена Личност, се появи, тя започва да действа като проявление на енергиите на трите гуи и да изпълнява функцията на завеса. Енергията, произлизаща от Върховната Божествена Личност, се проявява по два начина – като еманация на Върховния Бог и като завеса, която скрива лика на Бога. В Бхагавад-гӣт се казва, че целият свят се намира под влиянието на илюзията на трите гуи на материалната природа, затова обикновената обусловена душа, заблудена от тази енергия, не може да види Върховната Божествена Личност. Тук е много уместен примерът с облака. В небето неочаквано се появява голям облак. Той може да бъде възприет по два начина. За слънцето облакът е творение на собствената му енергия, но за обикновения обусловен човек той е като завеса, която скрива слънцето от погледа му. В действителност облакът не закрива самото слънце, той закрива само взора на обикновеното същество. По същия начин м, материалната енергия, не може да покрие Върховния Бог, който е отвъд влиянието ѝ, но покрива обикновените живи същества. Покритите от нея обусловени души са индивидуални живи същества, а този, от чиято енергия м се създава, е Върховната Божествена Личност.
В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам се разказва как благодарение на духовното си зрение Всадева видял Върховния Бог и материалната енергия, стояща зад него. Това още веднъж показва, че материалната енергия не може да покрие Бога, както мракът не може да покрие слънцето. Мракът може да покрие само една част от пространството, нищожна в сравнение с размерите на самото Слънце. Той може да царува в малката пещера, но не е в състояние да застеле огромния небосвод. Покривната способност на материалната енергия също е ограничена и не може да окаже влияние на Върховната Божествена Личност. Затова Богът се нарича вибху. Както слънцето позволява на облака да се появи в небето, така Богът позволява на материалната енергия да се появи за определено време в творението му. Това, че Той използва материалната енергия, за да създаде материалния свят, не означава, че е покрит от тази енергия. Онези, които са покрити от материалната енергия, се наричат обусловени души. Богът влиза в материалната енергия, за да извърши забавленията си – да сътворява, поддържа и унищожава материалния свят. Но обусловената душа е покрита от тази енергия и не може да разбере, че отвъд материалната енергия се намира Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, както на ограничения човек му е трудно да си представи, че зад плътната завеса от облаци слънцето продължава да блести.