ТЕКСТ 52

Нашата вселена, която виждаме като вселенско небе, осеяно с безброй планети, има формата на яйце. Както яйцето е покрито с черупка, така вселената е покрита от различни обвивки. Първата обвивка е от вода, следващата – от огън, след това от въздух, от етер и, накрая, последният слой, който обхваща и задържа всички останали, е прадхна. В яйцето на вселената се намира вселенската форма на Бога, вир-пуруа. Различните планетарни системи са частите на неговото тяло. Това вече бе обяснено във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам. Планетарните системи са различните части на вселенската форма на Бога. Тези, които не могат да обожават направо трансценденталната форма на Бога, трябва да мислят за неговата вселенска форма и да обожават нея. Най-низшата планетарна система, Птла, представя стъпалата на Върховния Бог, Земята е коремът му, а Брахмалока – най-висшата планетарна система, на която живее Брахм – е главата на Бога.

Вир-пуруа се приема за една от инкарнациите на Бога. Изначалната форма на Бога е Ка, ди-пуруа, както утвърждава Брахма сахит. Вир-пуруа също е пуруа, но не е ди-пуруа. ди-пуруа е Ка. Ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграха / андир дир говинда. В Бхагавад-гӣт Ка също е наречен ди-пуруа, изначалната личност. „Няма никой, който да е по-велик от мен“ – казва Ка. Богът има безброй експанзии и те всички са пуруи, или наслаждаващи се, но нито вир-пуруа, нито пуруа-аватрите – Краодака-шйӣ Виу, Гарбходака-шйӣ Виу и Кшӣродака-шйӣ Виу, – нито някоя от останалите многобройни експанзии не е изначалната личност. Във всяка вселена има Гарбходака-шйӣ Виу, вир-пуруа и Кшӣродака-шйӣ Виу. В тази строфа е описано появяването на вир-пуруа. Хората, които нямат много ясна представа за Върховната Божествена Личност, могат да мислят за вселенската форма на Бога – това препоръчва Бхгаватам.

В тази строфа се дават сведения и за размерите на вселената. Външната ѝ обвивка се състои от няколко слоя – вода, въздух, огън, етер, его и махат-таттва – и всеки слой е десет пъти по-дебел от предходния. Никой, дори и един учен не може да определи размерите на пространството вътре във вселената, а отвън вселената е покрита от седем обвивки, всяка от които е десет пъти по-дебела от предходната. Обвивката от вода е десет пъти по-голяма от диаметъра на вселената, обвивката от огън е десет пъти по-дебела от водната обвивка, а обвивката от въздух е десет пъти по-дебела от огнената. Тези размери са необозрими за нищожния човешки мозък.

В тази строфа е казано също, че това е описанието само на едно вселенско яйце. А вселените са безброй и някои от тях са много, много пъти по-големи от нашата. Всъщност нашата вселена се смята за най-малката, затова на нейния господар, Брахм, са му нужни само четири глави, за да я управлява. В другите вселени, които са много по-големи от нашата, Брахм има много повече глави. В Чайтаня чаритмта се разказва как един ден, по молба на нашия малък Брахм, Бог Ка повикал всички останали Брахми и когато видял колко огромни са те, нашият Брахм застинал от изумление. Такова е необозримото могъщество на Върховния Бог. Никой не може да измери Бога, колкото и да размишлява или да се опитва да си представя, че е станал Бог. Подобни опити са само признак на безумие.