ТЕКСТ 8
кря-краа-карттве
краа практи виду
бхокттве сукха-дукхн
пуруа практе парам
кря – тялото; краа – сетивата; карттве – свързани с полубоговете; краам – причината; практим – материалната природа; виду – мъдрите разбират; бхокттве – свързани с възприятието; сукха – на щастие; дукхнм – и на нещастие; пуруам – душата; практе – към материалната природа; парам – трансцендентална.
Причина за материалното тяло и за сетивата на обусловената душа, както и за полубоговете, управляващи сетивата, е материалната природа. Мъдрите хора разбират това. А причина за щастието и нещастието на душата, която по природа е трансцендентална, е самата душа.
В Бхагавад-гӣт е казано, че когато идва в материалния свят, Богът идва в личностната си форма чрез собствената си енергия тма-м. Той не е принуден да се появява под влиянието на някоя по-висша енергия. Богът идва в материалния свят по собствена воля и затова слизането му тук може да се нарече негово забавление (лӣл). Но в тази строфа ясно е казано, че обусловената душа е принудена да приеме определен вид тяло и сетива, защото е под въздействието на трите гуи на материалната природа. Тя не се въплъщава в тялото си по свой избор. С други думи, обусловената душа няма свободата да избира; тя е принудена да приеме точно определен вид тяло според кармата си. Но когато живото същество търпи последиците от действията си, идващи под формата на щастие и нещастие, причина за това щастие и нещастие е самото то, самата душа. Ако пожелае, душата може да промени обусловения си живот, пълен с двойствености, като избере да служи на Ка. Живото същество само е причина за своето страдание, но по същия начин то може да стане причина и за своето вечно щастие. Когато живото същество пожелае да действа в Ка съзнание, вътрешната, духовната енергия на Бога му дава подходящо за тази цел тяло, а когато иска да доставя удоволствие на сетивата си, получава материално тяло. Така живото същество е свободно да избере духовно или материално тяло, но направи ли веднъж своя избор, то е длъжно да приеме своето тяло и да се наслаждава или да страда според последиците от избора си. Според философите мвдӣ, когато приема тяло на свиня, живото същество се наслаждава на забавленията си. Но подобни представи са несъстоятелни, защото думата „забавление“ предполага доброволно участие в нещо, което ще ни достави удоволствие. Ето защо тези интерпретации са заблуждаващи. Когато човек против волята си е принуден да страда, не може да се говори за забавление. Забавленията на Бога и кармичните последици, които обусловеното живо същество е принудено да изстрадва, са явления от напълно различен порядък.