ТЕКСТ 9

Връзката между материалната природа (практи) и Върховния Бог е като връзката между съпругата и съпруга, а между нея и живите същества – като връзката между майката и децата. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че опложда майката природа, като влага в нея живите същества, нейните деца, след което те се проявяват в най-разнообразни форми на живот. Богът вече обясни връзката на живите същества с материалната природа. Сега Девахӯти иска да узнае каква е връзката между материалната природа и Върховния Бог. В тази строфа се казва, че следствие от тази връзка са проявеният и непроявеният материален свят. Непроявеният материален свят е фината махат-таттва, от която впоследствие възниква проявеното материално творение.

Във ведическите писания се казва, че Върховният Бог опложда съвкупната материална енергия с погледа си и после от нея се ражда всичко. Девета глава на Бхагавад-гӣт потвърждава, че материалната природа действа под наблюдението на Бога (адхякеа), под неговото ръководство и по негова воля. Природата не действа сляпо. След като вече разбра положението, в което се намират обусловените души спрямо материалната природа, сега Девахӯти иска да узнае как материалната природа действа под ръководството на Върховния Бог и каква е връзката между тази природа и Бога. С други думи, Девахӯти иска да научи за качествата на Върховния Бог, проявени в отношенията му с материалната природа.

Връзката на живите същества с материята определено не е от същото естество, от каквото е връзката на Върховния Бог с материята, въпреки че мвдӣте я обясняват именно по този начин. Когато се казва, че живите същества са в илюзия, мвдӣте веднага причисляват към тях и Бога. Но тези интерпретации не са правилни. Богът никога не попада в илюзия. Това е разликата между схващанията на персоналистите и имперсоналистите. Девахӯти е достатъчно интелигентна жена, за да разбере, че живите същества не са на равнището на Върховния Бог. Тъй като са безкрайно малки, те попадат под влиянието на материалната природа, която ги обуславя и заблуждава, но това не означава, че Върховният Бог също е обусловен или в заблуда. Разликата между обусловената душа и Бога се състои в това, че Богът винаги е Бог, господар на материалната природа, и затова не е подчинен на властта ѝ. Той не е подчинен нито на духовната, нито на материалната природа. Той самият е върховният повелител и не може да се сравнява с обикновените живи същества, управлявани от законите на материалната природа.

В тази строфа са употребени думите сат и асат. Космическото проявление е асат, несъществуващо, докато материалната енергия на Върховния Бог е сат, т.е. вечносъществуваща. Като енергия на Бога, материалната природа във фината си форма съществува вечно, но само понякога проявява тази несъществуваща или временно съществуваща природа, космоса. Можем да направим аналогия с майката и бащата – те съществуват и майката понякога ражда деца. По същия начин материалният космос, който произлиза от непроявената материална природа на Върховния Бог, периодично се явява и отново изчезва. Но материалната природа сама по себе си остава да съществува вечно, а Богът е върховната причина както на финото, така и на грубото проявление на материалния свят.