ТЕКСТ 14

В тази строфа е разширено и допълнено обяснението на Рӯпа Госвмӣ в Бхакти-расмта синдху за това, как човек може да постигне освобождение дори докато се намира в човешкото си тяло. Живото същество, което е станало сатя-дк, т.е. осъзнало е позицията си във взаимоотношенията с Върховната Божествена Личност, може да изглежда потопено в петте материални елемента, петте материални сетивни обекта, десетте сетива, ума и интелигентността, но независимо от това то трябва да бъде смятано за пробудено от сън и освободено от влиянието на лъжливото его. Тук особено внимание заслужава думата лӣна. Философите мвдӣ се стремят да потънат в безличностното сияние на Брахман – това е тяхната крайна цел и крайно местоназначение. За потъване се говори и в настоящата строфа. Но дори при потъването в битието на Върховния живото същество запазва индивидуалността си. Джӣва Госвмӣ дава пример със зелената птица, която каца на зелено дърво – на пръв поглед тя потъва сред зеленината, но в действителност не губи индивидуалността си. По същия начин живото същество, потопило се в материалната или в духовната природа, запазва индивидуалната си същност. А когато осъзнае, че е вечен слуга на Върховния Бог, то постига истинската си индивидуалност. Тази истина е изречена лично от Бог Чайтаня. В отговор на въпроса на Сантана Госвмӣ Той ясно казал, че живото същество е вечен слуга на Ка. В Бхагавад-гӣт Ка също потвърждава, че живото същество е негова вечна неотделима частица. Предназначението на частицата е да служи на цялото. В това се изразява нейната индивидуалност. Тази истина е в сила дори за материалния свят, където живото същество изглежда сякаш се е сляло с материята. Грубото му тяло е изградено от пет елемента, финото му тяло се състои от ум, интелигентност, лъжливо его и замърсено съзнание, а освен това то има пет работни сетива и пет сетива за придобиване на знание. Така живото същество потъва в материята. Но дори когато е потопено в двайсет и четирите материални елемента, то запазва индивидуалността си на вечен слуга на Бога. Независимо къде се намира – в духовния или в материалния свят, – такъв слуга трябва да бъде смятан за освободена душа. Това е обяснението, което дават авторитетите, и то се потвърждава от настоящата строфа.