ТЕКСТ 21

Във връзка с това Шрӣдхара Свмӣ отбелязва, че общуването с материалната природа само по себе си не прави живото същество обусловено. Обусловеният живот започва тогава, когато живото същество попадне под влиянието на гуите на материалната природа. Ако човек поддържа някакви контакти с полицията, това още не означава, че е престъпник. Той няма да бъде наказан, докато не извърши престъпление, въпреки че полицията съществува и преди, и след това. По същия начин освободената душа не е подвластна на влиянието на материалната природа, въпреки че може да се намира в нейното царство. Самата Върховна Божествена Личност влиза в досег с материалната природа, когато идва в материалния свят, ала не изпитва върху себе си влиянието ѝ. Човек трябва да действа така, че въпреки пребиваването си в материалната природа, да не става жертва на замърсяванията ѝ. Лотосът расте във водата, но никога не се докосва до нея. Именно така трябва да живее и човекът, както става ясно от думите на Божествената Личност Капиладева в тази строфа (анимитта-нимиттена сва-дхармемалтман).

Човек може да се освободи от всички нещастия и страдания, като се заеме сериозно с предано служене. Тук се обяснява как в процеса на преданото служене човек се развива и постига духовна зрялост. В началото той трябва да изпълнява предписаните си задължения, но с пречистен ум. Чисто съзнание означава Ка съзнание. Следователно предписаните задължения трябва да се изпълняват с Ка съзнание. Не е необходимо човек да сменя заниманията си, достатъчно е просто да действа с Ка съзнание. Като изпълнява задълженията си с Ка съзнание, човек трябва да установи дали професионалната му дейност носи удовлетворение на Ка, Върховната Божествена Личност. В една друга строфа на Бхгаватам е казано: сванухитася дхармася сасиддхир хари-тоаам – всеки има задължения, които трябва да изпълнява, но дейността му става съвършена само ако Хари, Върховната Божествена Личност, е доволен от нея. Например дългът на Арджуна бил да се сражава и критерий за това, доколко съвършено Арджуна го изпълнявал, било удовлетворението на Ка. Ка искал той да вземе участие в битката и когато Арджуна се сражавал, за да удовлетвори Бога, той изпълнявал по съвършен начин и професионалния, и религиозния си дълг. А когато въпреки желанието на Ка Арджуна отказал да се бие, действията му били несъвършени.

Ако човек иска да направи живота си съвършен, трябва да изпълнява предписаните си задължения за удоволствие на Ка. Човек трябва да действа с Ка съзнание, защото само такава дейност не влече след себе си кармични последици (анимитта-нимиттена). Бхагавад-гӣт потвърждава това. Ягртхт кармао 'нятра – всички дейности трябва да се извършват заради Ягя, т.е. за удовлетворението на Виу. Всяко действие, което не удовлетворява Виу, или Ягя, поробва живото същество. В тази строфа Капила Муни казва, че човек може да се освободи от материалното робство, като действа с Ка съзнание, т.е. като сериозно се занимава с предано служене. Сериозното отношение към преданото служене се развива тогава, когато човек дълго време е слушал за Бога. Повтарянето и слушането са началото на процеса на преданото служене. Човек трябва да общува с преданите и да слуша от тях за трансценденталното появяване на Бога, за дейностите му, за напускането и наставленията му и така нататък.

Има два вида шрути, или писания. Едните са изговорени от Бога, а в другите се говори за Бога и неговите предани. Към първия вид се отнася Бхагавад-гӣт, а към втория – Шрӣмад Бхгаватам. За да развие сериозно отношение към преданото служене, човек трябва многократно да слуша тези писания в изложение от авторитетен източник. Този, който изпълнява подобно предано служене, се освобождава от замърсяванията на м. В Шрӣмад Бхгаватам е казано, че слушането за Върховната Божествена Личност пречиства сърцето от всички замърсявания, натрупали се под влиянието на трите гуи на материалната природа. Чрез постоянно, редовно слушане човек се освобождава от последиците на замърсяващото влияние на похотта и алчността, които се проявяват в стремежа му да се наслаждава на материалната природа или да господства над нея, а когато се е освободил от похотта и алчността, той се установява в гуата на доброто и достига равнището на осъзнаване на Брахман, т.е. духовно себепознание. По този начин човек се издига до трансцендентална платформа. А трансценденталната платформа значи освобождение от материалното робство.