ТЕКСТ 25

По време на сън, когато съзнанието му е покрито, човек може да види много неприятни неща, които предизвикват у него вълнение и тревога, но щом се събуди, той спира да се тревожи, въпреки че още си спомня какво се е случило в съня му. По същия начин себепознанието, т.е. осъзнаването на истинските взаимоотношения с Върховния Бог, носи пълно удовлетворение на човека и трите гуи на материалната природа, които са причината за всички безпокойства, повече не могат да упражняват влиянието си върху него. Човек със замърсено съзнание смята, че всичко на този свят е предназначено да удовлетворява неговите сетива, но когато е с чисто съзнание, с Ка съзнание, той осъзнава, че всичко е предназначено да доставя удоволствие на върховния наслаждаващ се. Това е разликата между съня и будното състояние. Замърсеното съзнание прилича на съзнанието на спящия, а Ка съзнание – на съзнанието на будния човек. В действителност, както потвърждава Бхагавад-гӣт, единственият, абсолютният наслаждаващ се е Ка. Този, който разбира, че Ка е собственикът на трите свята и приятел на всички живи създания, е спокоен и независим. Докато обусловената душа не постигне това знание, тя иска да се наслаждава на всичко, което я заобикаля. Такива обусловени хора стават хуманисти или филантропи и откриват болници и училища за своите ближни. Но всичко това е илюзия, тъй като подобни материални дейности не могат да донесат благо на никого. Ако човек иска да помогне на ближния си, трябва да пробуди неговото спящо Ка съзнание. Съзнанието за Ка се нарича пратибуддха, което означава „чисто съзнание“.