ТЕКСТ 26

Бог Капила казва, че преданият, чийто ум постоянно е съсредоточен върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност (майи мнасам), се нарича тмрма или видита-таттва. тмрма означава „този, който черпи блаженство в аза или който се наслаждава в духовните измерения“. Когато се отнася до материята, тм означава „тяло“ или „ум“, но когато се употребява по отношение на човек, чийто ум е съсредоточен върху лотосовите нозе на Върховния Бог, тмрма означава „този, който е погълнат от духовните дейности на служенето за Върховната Душа“. Върховната Душа е Божествената Личност, а индивидуалната душа е живото същество. Когато те си обменят служене и благодарност, се казва, че живото същество е в състоянието тмрма. Това състояние може да бъде достигнато само от оня, който е познал истината. Истината е, че Върховният Бог е наслаждаващият се, а живите същества са предназначени да му служат и да му доставят наслаждение. Човек, който знае тази истина и се опитва да използва всички богатства в служене на Бога, се освобождава от всички материални последици на дейностите си и става недосегаем за въздействието на гуите на материалната природа.

Във връзка с това може да се даде следният пример. Да речем, че материалистът строи небостъргач, а преданият строи храм за Виу. Външно погледнато, те се намират в еднакво положение: и единият, и другият работят с дърво, камък, желязо и други строителни материали. Но човекът, който строи небостъргача, е материалист, а преданият, който строи храма за Виу, е тмрма. Като строи небостъргач, материалистът се опитва да удовлетвори себе си, имайки предвид под това тялото си, а преданият, строейки храма, се опитва да удовлетвори Свръхаза, Върховната Божествена Личност. Макар че и двамата извършват материална дейност, преданият е освободен, а материалистът е обусловен, защото преданият, който строи храм, е съсредоточил ума си върху Върховната Божествена Личност, докато неотдаденият е концентрирал всичките си помисли върху удовлетворяването на собствените си сетива. Когато човек е съсредоточил ума си върху лотосовите нозе на Божествената Личност, дейностите му не влекат след себе си кармични последици и не го обуславят дори ако той ги извършва в материалния свят. Този, който действа в името на преданото служене, в пълно Ка съзнание, винаги е независим и неподвластен на влиянието на материалната природа.