ТЕКСТ 7

Преданият на Върховната Божествена Личност, който сериозно се занимава с предано служене, се отнася еднакво към всички живи същества. Има най-различни форми на живот, но преданият не вижда външната обвивка, а душата, която обитава тялото. Всяка душа е неотделима частица от Върховната Божествена Личност, затова той не прави никаква разлика между живите същества. Такова е зрението на предания, който има знание. В Бхагавад-гӣт се обяснява, че преданият или ученият мъдрец не вижда разлика между образования брхмаа, кучето, слона и кравата, защото знае, че тялото е само външна обвивка, а душата е неотделима частица от Върховния Бог. Преданият не изпитва вражда към никое живо същество, но това не означава, че общува с всички наред. Това е недопустимо. Апрасагата означава „да не се влиза в близки отношения с всички“. Мислите на предания са насочени изключително към преданото служене и за да може да го изпълнява добре, той трябва да общува само с предани. Той няма за какво да се сближава с другите. Въпреки че не смята никого за свой враг, преданият общува само с тези, които служат на Бога.

Преданият трябва да съблюдава обет за полово въздържание. Половото въздържание не означава пълно отсъствие на полов живот. Този обет позволява интимни отношения между съпруга и съпругата. Най-добре е човек напълно да се откаже от половия живот. Това е за предпочитане. В обратния случай той може да се ожени в съответствие с религиозните принципи и мирно да живее със своята съпруга.

Преданият не трябва да говори излишно. Сериозният предан няма време за празни разговори. Той винаги е зает с дейности в Ка съзнание. Когато говори, той говори за Ка. Мауна значи „мълчание“. Мълчание не означава, че човек изобщо трябва да спре да говори, а че не трябва да говори глупости. Преданият не пропуска и най-малката възможност да говори за Ка. Друг важен момент в преданото служене, споменат в тази строфа, е сва-дхармеа – да бъдеш зает единствено с вечните си дейности, т.е. да действаш като вечен слуга на Бога, да действаш в Ка съзнание. Следващата дума, балӣяс, означава „плодовете от всички дейности да се предлагат на Върховната Божествена Личност“. Преданият никога не работи за себе си, за да удовлетвори собствените си сетива. Всичко, което печели с труда си, всичко, което яде и всичко, което прави, той предлага на Бога, на Върховната Личност, за да го удовлетвори.