ТЕКСТ 8

Всеки, който се намира в материално тяло, трябва да удовлетворява потребностите му, като извършва някаква дейност или упражнява определена професия. Преданият трябва да работи само толкова, колкото е необходимо, за да задоволи най-насъщните си потребности. Той трябва да се чувства доволен с такъв скромен доход и да не полага ненужни усилия, за да спечели много пари и да натрупа излишни вещи. Ако един обусловен човек няма средства, той работи до изнемога, за да спечели пари и така да господства над материалната природа. Капиладева ни учи да не полагаме прекомерни усилия за това, което идва само. Точната дума, използвана по този повод, е ядччха. Тя означава, че щастието и нещастието на всяко живо същество, което има материално тяло, са предварително определени. Това се нарича закон за кармата. Човек не може да спечели повече пари просто като положи повече усилия – ако беше така, всички хора щяха да бъдат еднакво богати. Всеки печели и получава толкова, колкото му е предопределено според кармата му. В Бхгаватам се казва, че както човек изпада в тежко или опасно положение, без да полага никакви усилия за това, по същия начин при него може да дойде и материалното благополучие, без той да е полагал особени усилия да го постигне. Капиладева ни съветва да се задоволяваме с това, което ни е предопределено. Ценното си време трябва да посвещаваме на дейности в Ка съзнание. С други думи, човек трябва да се чувства удовлетворен от това, което има. Ако по волята на съдбата положението му не е много процъфтяващо в сравнение с положението на другите, това не бива да го терзае. Той трябва да използва цялото си скъпоценно време, за да напредва в Ка съзнание. Прогресът в Ка съзнание не зависи от това, дали човек преуспява в материално отношение, или е беден, и не се влияе по никакъв начин от условията, в които той живее. Последният бедняк може да постигне в Ка съзнание същия успех, който може да постигне и богатият. Затова човек трябва да се чувства доволен от това положение, което му е отредил Богът.

Друга дума, използвана в тази строфа, е думата мита-бхук. Тя означава, че човек трябва да яде толкова, колкото е необходимо, за да поддържа тялото си. Той не бива да бъде лаком да удовлетворява езика си. Зърното, плодовете, млякото и други подобни продукти са храната, определена за човешките същества. Човек не бива яде храна, която не е предназначена за хора, само и само да угоди на езика си. В частност преданият трябва да яде само прасд – храна, предложена на Божествената Личност. За него е отредено да приема само остатъците от тази храна. На Бога могат да се предлагат храни, приготвени от чисти продукти, като зърно, зеленчуци, плодове, цветя и млечни произведения, и не бива да се предлагат ястия, които са в гуите на страстта и невежеството. Преданият не трябва да е лаком. Освен това в тази строфа е казано, че преданият трябва да бъде муни, т.е. съсредоточен човек. Той постоянно трябва да мисли за Ка и за това, как да подобри служенето си за Върховната Божествена Личност. Това трябва да бъде единствената му грижа. Както материалистът постоянно мисли как да подобри материалното си положение, така мислите на предания винаги трябва да са заети с въпроса, как може да усъвършенства положението си в Ка съзнание. А за тази цел преданият трябва да стане муни.

Следващата препоръка на Капила Муни е преданият да живее в уединено място. Обикновените хора се интересуват предимно от пари и материален успех, което за предания е напълно ненужно. Той живее там, където всички се занимават с предано служене. Затова преданите най-често се заселват в святи места, където живеят и други като тях. Препоръчва се преданият да живее там, където няма голямо струпване на обикновени хора. Животът в уединено място (вивикта-шараа) е много важен. Следващото обстоятелство е шнта, или спокойствието. Преданият не трябва да е обладан от безпокойства и тревоги. Той трябва да се задоволява с отредения си доход, да яде толкова, колкото е необходимо, за да поддържа здравето си, да живее на уединено място и винаги да е спокоен. Спокойствието на ума е необходимо условие за напредъка в Ка съзнание.

Следващото качество на предания е маитра, или дружелюбието. Той трябва да се отнася дружелюбно към всички, но само преданите могат да му бъдат близки приятели. Отношенията му с останалите хора трябва да са учтиви, но официални. Той може да каже „Да, господине, това, което казвате, е точно така“, но не бива да влиза в близки отношения с материалисти. Ала към невинните хора, които не са атеисти, но и не са много наясно с духовните въпроси, преданият трябва да е състрадателен. Той трябва да е милостив към тях и да ги наставлява, за да могат да напреднат колкото се може повече в Ка съзнание. Преданият винаги трябва да бъде тмавн, т.е. винаги да остава на духовно равнище. Той не бива да забравя, че основната му грижа е да напредва духовно, да придобие Ка съзнание, затова не трябва да проявява невежество и да се отъждествява с тялото или с ума си. Думата тм значи „тяло“ или „ум“, но в дадения случай тмавн посочва, че човек трябва да се владее. Той винаги трябва да пази съзнанието си чисто и да помни, че е душа, а не материално тяло или ум. По този начин той със сигурност ще напредва в Ка съзнание.