No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 9

снубандхе ча дехе 'сминн
акурванн асад-грахам
гнена да-таттвена
практе пуруася ча

са-анубандхе – с връзките на тялото; ча – и; дехе – към тялото; асмин – това; акурван – не извършвайки; асат-грахам – телесна представа за живота; гнена – чрез знание; да – видял; таттвена – истината; практе – на материята; пуруася – на духа; ча – и.

Човек трябва да усъвършенства зрението си с помощта на знанието за духа и материята. Той не бива неблагоразумно да се отъждествява с тялото и да се привързва към нещата, свързани с тялото.

Обусловените души обичат да се отъждествяват с тялото си и да го наричат аз, а всичко, което е свързано с него или му принадлежи, да наричат мое. На санскрит този начин на мислене се нарича аха мамат; той е главната причина за обусловения живот. Човек трябва да вижда във всичко, което го обкръжава, съчетанието на материята и духа. Той трябва да се научи да различава материята от духа, като опознае природата и на двете, и да се отъждествява с духа, а не с материята. С помощта на това знание човек ще може да се освободи от илюзорната, телесната представа за живота.

« Previous Next »