ТЕКСТ 13

Този строфа недвусмислено утвърждава, че един йогӣ трябва да съсредоточи ума си върху Виу. Виу има дванайсет различни форми и те са описани в книгата „Учението на Бог Чайтаня“. Никой не може да съсредоточи вниманието си върху пустотата или върху нещо безличностно. Умът трябва да е фиксиран върху личностната форма на Бога, който сияе от радост, както се описва в тази строфа. В Бхагавад-гӣт се казва, че да се медитира върху безличностното или пустотата, е изключително трудно. Онези, които са привързани към медитацията върху безличностния аспект на Бога или върху пустотата, практикуват много труден процес, защото за никого не е привично да концентрира ума си върху нещо безличностно. В действителност подобна концентрация е невъзможна. Бхагавад-гӣт също утвърждава, че човек трябва да съсредоточи ума си върху Божествената Личност.

Тук цветът на Божествената Личност Ка е описан с думите нӣлотпала-дала. Това значи, че тялото на Бога е с цвят на лотос, чиито листенца са обагрени в синьо и бяло. Хората често питат защо Ка е син. Цветът на Бога не е плод на въображението на някой художник. Той е описан в авторитетните шстри. В Брахма сахит цветът на тялото на Ка е сравнен със синкавия цвят на облака. Цветът на Бога не е поетическа метафора. В Брахма сахит, Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и в много Пури ще открием автентични описания на тялото на Бога, оръжията му и останалите му атрибути. Целият вид на Бога тук е описан с думите падма-гарбхруекаам. Очите му наподобяват сърцевината на лотосовия цвят, а в четирите си ръце Той държи четирите символа: раковина, диск, боздуган и лотос.