No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

яд мана сва вираджа
йогена сусамхитам
кх бхагавато дхйет
сва-нсгрвалокана

яд – когато; мана – умът; свам – свой; вираджам – пречистен; йогена – чрез практикуването на йога; су-самхитам – овладян; кхм – пълната експанзия; бхагавата – на Върховната Божествена Личност; дхйет – човек трябва да медитира върху; сва-нс-агра – върха на носа; авалокана – гледайки.

Когато чрез практикуването на йога умът се пречисти напълно, човек трябва с полузатворени очи да съсредоточи поглед във върха на носа си и да съзерцава формата на Върховната Божествена Личност.

Тук ясно е казано, че един йогӣ трябва да медитира върху експанзията на Виу. Думата кхм се отнася до Парамтм, която е експанзия на експанзията на Виу. Бхагавата се отнася до Бог Виу, Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е Ка, от него се появява първата експанзия, Баладева, а от Баладева се появяват Сакараа, Анируддха и много други експанзии, следвани от пуруа-аватрите. Както се каза в една от предишните строфи (пурурчанам), пуруа се проявява като Парамтм, или Свръхдушата. В следващите строфи ще бъде дадено описание на Свръхдушата, върху която йогӣте трябва да медитират. Тук ясно е казано, че човек трябва да медитира, като насочи погледа си във върха на носа и съсредоточи ума си върху кал, пълната експанзия на Виу.

« Previous Next »