ТЕКСТ 19
стхита враджантам сӣна
шана в гухшаям
прекаӣйехита дхйеч
чхуддха-бхвена четас
стхитам – стоящ; враджантам – движещ се; сӣнам – седящ; шанам – лежащ; в – или; гух-шаям – Богът, който пребивава в сърцето; прекаӣя – прекрасни; ӣхитам – забавления; дхйет – той трябва да вижда; шуддха-бхвена – чист; четас – с ума.
Така, постоянно погълнат от предано служене, човек вижда как Богът стои, движи се, лежи или седи в сърцето му, защото забавленията на Върховния винаги са изпълнени с красота и очарование.
Медитацията върху формата на Върховната Божествена Личност в сърцето и възпяването на величието и забавленията на Бога са идентични. Единствената разлика между тях е, че да се слуша за забавленията на Бога и да се съсредоточава умът върху тях, е много по-лесно, отколкото да се съзерцава формата на Бога в сърцето, защото веднага щом човек започне да мисли за Бога, и особено в наши дни, умът му става неспокоен и процесът на мисленото съзерцание се прекъсва. Но когато се разнасят звуци, прославящи трансценденталните забавления на Бога, човек, ще не ще, е принуден да слуша. Процесът на слушане ангажира ума и по този начин човек практикува йога. Дори едно дете може да извлече полза от медитацията върху забавленията на Бога, ако просто слуша откъси от Бхгаватам, в които се описва как Богът заедно с кравите и приятелите си отива на пасищата. Процесът на слушането предполага участие на ума. За хората от днешната епоха, Кали юга, Бог Чайтаня е препоръчал постоянно да слушат и преразказват Бхагавад-гӣт. Освен това Богът казва, че махтмите, великите души, постоянно възпяват величието на Бога и просто като ги слушат, другите хора извличат същото благо. Йога означава да се медитира върху трансценденталните забавления на Бога, в които Той понякога стои, друг път се движи, лежи и т.н.