ТЕКСТ 20
тасми лабдха-пада читта
сарвваява-састхитам
вилакяикатра саюджд
аге бхагавато муни
тасмин – върху формата на Бога; лабдха-падам – съсредоточен; читтам – умът; сарва – всички; аваява – части на тялото; састхитам – съсредоточен върху; вилакя – отделяйки; екатра – на едно място; саюджт – трябва да съсредоточи ума; аге – върху всяка част от тялото; бхагавата – на Бога; муни – мъдрецът.
Като медитира върху вечната форма на Бога, мъдрецът не трябва да гледа всички части на тялото му едновременно, а трябва да съсредоточи ума си върху всяка от тях поотделно.
Тук особено внимание заслужава думата муни. С нея се назовава този, който може много добре да разсъждава или да използва ума си с неговите функции да мисли, чувства и желае. Тук медитиращият не е наречен предан или йогӣ. Онези, които се опитват да медитират върху формата на Бога, се наричат муни, т.е. не особено интелигентни личности. А онези, които отдават на Бога истинско служене, се наричат бхакти йогӣ. Мисловният процес, който ще бъде описан по-долу, е предназначен за муните. За да убедят всички йогӣ, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, не е безличностна, следващите строфи препоръчват йогӣте да съзерцават Бога в личностната му форма, премествайки поглед от една част на тялото му към друга. Ако размишлява за Бога като цяло, човек може да си създаде представа за него като за нещо имперсонално, затова тук е казано, че той първо трябва да мисли за лотосовите му стъпала, след това за глезените му, за бедрата му, за кръста му, за гърдите му, за шията му, за лицето му и т.н. Човек трябва да започне от лотосовите нозе и постепенно да вдига поглед към другите части от трансценденталното тяло на Бога.