ТЕКСТ 3

Тук Капиладева препоръчва да се избягват религиозните дейности, които имат за цел да се постигне икономическо благополучие или да се удовлетворят сетивата. Човек трябва да извършва религиозни дейности единствено за да се освободи от плена на материалната природа. В началото на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че най-висшата религия е тази, с чиято помощ човек може да се издигне до равнището на безкористното предано служене за Бога. Подобна религиозна дейност не може да бъде възпряна от никакви трудности и препятствия и когато я извършва, човек чувства истинско удовлетворение. В дадената строфа Капиладева нарича този вид дейност мока дхарма, или религиозна практика, която води към освобождение от материалния плен, или пречистване от материалното замърсяване. Обикновено хората извършват религиозни дейности, за да подобрят материалното си положение или за сетивно наслаждение, но този, който се стреми да напредва по пътя на йога, не бива да си поставя подобни цели.

Следващото важно понятие е мита-медхданам, умереност в храненето. Ведическите произведения препоръчват на йогӣте да изяждат само половината от това, което са в състояние да изядат. Ако човек е толкова гладен, че може да погълне един килограм храна, той трябва да изяде само половин килограм и да изпие чаша вода. Една четвърт от стомаха трябва да остане празна, за да може въздухът в него да се движи свободно. Ако човек се храни по този начин, никога няма да страда от лошо храносмилане и от болести. Шрӣмад Бхгаватам и всички останали автентични писания съветват йогӣте да се хранят именно така. Освен това един йогӣ трябва да живее в усамотение, за да може никой да не му пречи да се занимава с йога.