ТЕКСТ 30
яч чхрӣ-никетам алибхи парисевямна
бхӯт сва куила-кунтала-внда-джуам
мӣна-двашраям адхикипад абджа-нетра
дхйен маномаям атандрита улласад-бхру
ят – което лице на Бога; шрӣ-никетам – лотос; алибхи – от пчели; парисевямнам – обкръжен; бхӯт – от изяществото; сва – неговите; куила – къдрави; кунтала – на косите; внда – от множество; джушам – украсен; мӣна – от риби; двая – две; шраям – пребиваващи; адхикипат – засрамвайки; абджа – лотос; нетрам – с очи; дхйет – човек трябва да медитира върху; мана-маям – оформена в ума; атандрита – съсредоточен; улласат – танцуващи; бхру – вежди.
Тогава йогӣ съсредоточава мислен взор върху прекрасното лице на Бога с лотосови очи и танцуващи вежди, обкръжено от вълнисти коси. Пред неговото изящество дори красивият лотос, около който се вият пчели и плуват две риби, се чувства засрамен.
В тази строфа особено внимание заслужават думите дхйен маномаям. Маномаям не означава въображение или фантазия. Имперсоналистите смятат, че човек може да си измисли каквато и да е форма, върху която да медитира, но тук се казва, че йогӣте трябва да медитират върху формата на Бога, съзерцавана от преданите. Те никога не си измислят форма на Бога. Преданите не се чувстват удовлетворени от това, което е плод на въображението. Богът има различни вечни форми и всеки предан обожава тази от тях, която най-много обича, като по този начин служи на Бога. В шстрите формата на Бога е описана по различни начини. Както вече казахме, изначалната форма на Бога може да бъде пресъздадена по осем начина. Изображението може да е направено от глина, камък, дърво, пясък, бои и т.н. в зависимост от възможностите на предания.
Маномаям е формата на Бога, изваяна в ума, а умът е един от осемте материала, с чиято помощ може да се пресъздаде формата на Бога. Тази форма не е родена от въображението. Медитацията върху истинската форма на Бога може да се извършва по различни начини, но това не значи, че формата може да се измисля. В настоящата строфа са използвани две сравнения: лицето на Бога е оприличено на лотос, черните му коси са сравнени с рояк пчели, които жужат около лотоса, а очите му – с две риби, които плуват наоколо. Лотосът, около който кръжат пчели и плуват риби, изглежда много красив. Лицето на Бога е завършено само по себе си и съвършено и красотата му затъмнява естествената красота на лотоса.