ТЕКСТ 31
тасвалокам адхика кпатигхора-
тпа-трайопашаманя нисам ако
снигдха-смитнугуита випула-прасда
дхйеч чира випула-бхвана гухм
тася – на Божествената Личност; авалокам – погледи; адхикам – чести; кпа – със съчувствие; атигхора – най-непоносимите; тпа-трая – тристранни страдания; упашаманя – успокояващи; нисам – хвърляни; ако – от очите му; снигдха – нежни; смита – усмивки; анугуитам – придружени от; випула – преизпълнени; прасдам – изпълнени с милост; дхйет – той трябва да съзерцава; чирам – дълго време; випула – изпълнен; бхвана – с преданост; гухм – в сърцето.
С дълбока преданост йогӣте трябва да съзерцават изпълнените със съчувствие погледи, които Богът често хвърля към тях, защото тези погледи облекчават болката на всички предани, изложени на тристранните страдания. Неговият поглед, придружен от нежната му усмивка, е преизпълнен с милост.
Докато живото същество се намира в обусловено състояние, в материално тяло, то неминуемо ще бъде измъчвано от страдания и тревоги. Човек не може да избегне влиянието на материалната енергия дори когато се е издигнал до трансцендентално равнище. Понякога преданите също трябва да страдат, но болките и тревогите им веднага изчезват, щом те помислят за прекрасния облик или усмихнатото лице на Върховната Божествена Личност. Богът дарява предания с безброй милости и благословии, но най-висшето проявление на милостта му е неговото усмихнато лице, изпълнено със съчувствие.