ТЕКСТ 33
дхняна прахасита бахулдхароха-
бхсруйита-тану-двиджа-кунда-пакти
дхйет свадеха-кухаре 'васитася виор
бхактрдрарпита-ман на птхаг дидкет
дхна-аянам – върху който лесно се медитира; прахаситам – смехът; бахула – обилен; адхара-оха – на устните му; бхса – от блясъка; аруйита – с розов оттенък; тану – малки; двиджа – зъби; кунда-пакти – като наниз от жасминови пъпки; дхйет – той трябва да медитира върху; сва-деха-кухаре – в дълбините на сърцето си; аваситася – който живее; вио – на Виу; бхакт – с преданост; рдра – проникната от любов; арпита-ман – неговият ум е съсредоточен; на – не; птхак – нищо друго; дидкет – трябва да желае да вижда.
С преданост, проникната от любов и нежност, в дълбините на сърцето си йогӣ трябва да медитира върху смеха на Бог Виу. Смехът на Виу е толкова обаятелен, че никак не е трудно човек да медитира върху него. Когато Върховният Бог се смее, човек може да види ситните му зъби, които са като жасминови пъпки и отразяват розовия блясък на устните му. Щом веднъж посвети ума си на този смях, йогӣ не желае да вижда нищо повече.
Казва се, че след продължителна медитация върху усмивката на Бога йогӣте трябва да медитират върху смеха му. Приведените в тези стихове подробни описания на медитацията върху усмивката, смеха, лицето, устните и зъбите на Бога категорично доказват, че Богът не е безличностен. В тази строфа се казва, че човек трябва да медитира върху смеха или усмивката на Виу. Никоя друга дейност не може да пречисти докрай сърцето на предания от всички материални замърсявания. Неповторимата прелест на смеха на Бог Виу е в това, че когато Той се усмихне, ситните му зъби, които приличат на пъпките на жасминовите цветове, стават червеникави, отразявайки блясъка на розовите му устни. Ако йогӣ успее да помести прекрасния лик на Бога в дълбините на сърцето си, той постига пълно удовлетворение. С други думи, когато е погълнат от съзерцание на красотата на Бога, човек става равнодушен към съблазните на материалния свят.