ТЕКСТ 34
ева харау бхагавати пратилабдха-бхво
бхакт дравад-дхдая утпулака прамодт
ауткахя-бпа-кала мухур ардямнас
тач чпи читта-баиша шанакаир виюкте
евам – така; харау – към Бог Хари; бхагавати – Божествената Личност; пратилабдха – развита; бхва – чиста любов; бхакт – в процеса на преданото служене; драват – разтапяйки се; хдая – сърцето му; утпулака – усещане за настръхване на космите по тялото; прамодт – от преизпълнилата го радост; ауткахя – причинена от силна любов; бпа-кала – поток от сълзи; муху – постоянно; ардямна – измъчен; тат – това; ча – и; апи – дори; читта – умът; баишам – въдица; шанакаи – постепенно; виюкте – се оттегля.
Следвайки този процес, йогӣ постепенно развива чиста любов към Върховната Божествена Личност, Хари. В хода на неговия напредък в служенето за Бога космите по тялото му настръхват от преизпълнилата го радост, а от очите му постоянно се леят потоци от сълзи, предизвикани от всепоглъщащата любов. Постепенно дори умът му, който той е използвал като средство да привлече Бога, както човек лови риба с въдица, се оттегля от материалните дейности.
Тук ясно е казано, че медитацията, която е дейност на ума, не е съвършеното равнище на самдхи, или транса. За да запечата в съзнанието си формата на Върховната Божествена Личност, в началото човек използва ума си, но във висшите стадии на йога той не е принуден да прави това. Преданият привиква да служи на Върховния Бог, защото сетивата му се пречистват. С други думи, практикуването на медитация е необходимо дотогава, докато човек не постигне равнището на чистото предано служене. Умът се използва, за да се пречистят сетивата, но когато в резултат от медитирането сетивата вече са се пречистили, тогава не е нужно човек да седи на определено място и да медитира върху формата на Бога. Той така привиква да служи на Бога, че служенето му става спонтанно. Когато умът принудително е заставен да медитира върху формата на Бога, тази медитация се нарича нирбӣджа йога, т.е. пасивна йога, защото медитиращият не служи на Бога спонтанно, от само себе си. Но ако постоянно мисли за Бога, той извършва сабӣджа йога, или активна йога, до която трябва да се издигне всеки един йогӣ.
Както се утвърждава в Брахма сахит, човек трябва да служи на Бога през цялото денонощие. Когато развие у себе си съвършена любов към Бога, той се издига до равнището премджана-ччхурита. Този, който в хода на преданото служене достигне най-висшия стадий на любовта към Върховната Божествена Личност, постоянно вижда Бога, без да полага никакви специални усилия да медитира върху формата му. Той придобива това божествено зрение, защото не е зает с нищо друго. На тази степен на духовно развитие вече не е нужно умът насила да бъде заставян да медитира. Медитацията, която се препоръчва за низшите стадии в духовното развитие, е само средство за издигане до равнището на преданото служене, затова онези, които вече се занимават с трансцендентално любовно служене за Бога, няма нужда да медитират. А равнището на съвършенство, за което става дума, се нарича Ка съзнание.