ТЕКСТ 35
муктшрая ярхи нирвиая виракта
нирвам ччхати мана сахас ятхрчи
тмнам атра пуруо 'вявадхнам екам
анвӣкате пратинивтта-гуа-правха
мукта-шраям – постигнал освобождение; ярхи – когато; нирвиаям – откъснат от сетивните обекти; вирактам – безразличен; нирвам – замиране; ччхати – постига; мана – умът; сахас – веднага; ятх – като; арчи – пламъка; тмнам – умът; атра – когато; пуруа – човек; авявадхнам – неотделен; екам – единен; анвӣкате – изпитва; пратинивтта – освободен; гуа-правха – от потока на материалните качества.
Когато умът напълно се освободи от материалните замърсявания и се откъсне от всички материални обекти, той става като пламъка на светилника. В това състояние умът се съединява с ума на Върховния Бог и освобождавайки се от потока на взаимодействията на материалните качества, живото същество осъзнава единството си с Върховния.
В материалния свят дейността на ума се свежда до това да приема и да отхвърля. Докато умът се пречупва през материално съзнание, той насила трябва да бъде заставян да медитира върху Върховната Божествена Личност, но когато човек е развил любов към Върховния, умът му сам се потапя в мисли за Бога. Тогава йогӣ не мисли за нищо друго освен за това, как да служи на Бога. Състоянието, при което умът на човека е в пълна хармония с желанията на Върховната Божествена Личност, се нарича нирва, или единение на ума с Върховния Бог.
Най-съвършеният пример за нирва е даден в Бхагавад-гӣт. В началото намеренията на Арджуна се различавали от желанията на Ка. Ка искал Арджуна да се сражава, но Арджуна отказвал, т.е. желанията на Арджуна противоречали на волята на Ка. Но щом чул Бхагавад-гӣт от Върховната Божествена Личност, Арджуна съгласувал ума си с желанието на Ка. Това състояние се нарича състояние на единство. Но единство не означава, че Арджуна и Ка загубили индивидуалността си. Философите мвдӣ не могат да разберат това. Те мислят, че единството неизбежно предполага загубване на индивидуалността. Ала от Бхагавад-гӣт става ясно, че единството не означава загуба на индивидуалността. Когато умът се пречисти напълно и живото същество развие любов към Бога, умът става като ума на Върховната Божествена Личност. Тогава той спира да действа независимо и всичките му действия се диктуват единствено от стремежа да изпълни желанията на Бога. Освободената индивидуална душа няма други дейности. Пратинивтта-гуа-правха. В обусловено състояние умът на живото същество постоянно извършва дейности, налагани му от трите гуи на материалния свят, но когато преданият достигне трансцендентално равнище, материалните гуи спират да оказват влияние върху ума му. Единствената грижа на такъв предан е как да удовлетвори желанията на Бога. Това е равнището на най-висшето съвършенство, наречено нирва, или нирва-мукти. В това състояние умът напълно се освобождава от материални желания.
Ятхрчи. Арчи означава „пламък“. Когато лампата се счупи или газта свърши, пламъкът угасва. Но от научна гледна точка пламъкът не изчезва, а преминава в потенциално състояние. Това се нарича запазване на енергията. По същия начин когато умът спре да функционира на материално равнище, той се трансформира и се пренася в сферата на дейностите на Върховния Бог. Тази строфа обяснява концепцията на философите мвдӣ за спирането на менталните дейности: прекъсването на функциите на ума означава прекъсване на дейностите, които се извършват под влиянието на трите гуи на материалната природа.