No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 35

муктшрая ярхи нирвиая виракта
нирвам ччхати мана сахас ятхрчи
тмнам атра пуруо 'вявадхнам екам
анвӣкате пратинивтта-гуа-правха

мукта-шраям – постигнал освобождение; ярхи – когато; нирвиаям – откъснат от сетивните обекти; вирактам – безразличен; нирвам – замиране; ччхати – постига; мана – умът; сахас – веднага; ятх – като; арчи – пламъка; тмнам – умът; атра – когато; пуруа – човек; авявадхнам – неотделен; екам – единен; анвӣкате – изпитва; пратинивтта – освободен; гуа-правха – от потока на материалните качества.

Когато умът напълно се освободи от материалните замърсявания и се откъсне от всички материални обекти, той става като пламъка на светилника. В това състояние умът се съединява с ума на Върховния Бог и освобождавайки се от потока на взаимодействията на материалните качества, живото същество осъзнава единството си с Върховния.

В материалния свят дейността на ума се свежда до това да приема и да отхвърля. Докато умът се пречупва през материално съзнание, той насила трябва да бъде заставян да медитира върху Върховната Божествена Личност, но когато човек е развил любов към Върховния, умът му сам се потапя в мисли за Бога. Тогава йогӣ не мисли за нищо друго освен за това, как да служи на Бога. Състоянието, при което умът на човека е в пълна хармония с желанията на Върховната Божествена Личност, се нарича нирва, или единение на ума с Върховния Бог.

Най-съвършеният пример за нирва е даден в Бхагавад-гӣт. В началото намеренията на Арджуна се различавали от желанията на Ка. Ка искал Арджуна да се сражава, но Арджуна отказвал, т.е. желанията на Арджуна противоречали на волята на Ка. Но щом чул Бхагавад-гӣт от Върховната Божествена Личност, Арджуна съгласувал ума си с желанието на Ка. Това състояние се нарича състояние на единство. Но единство не означава, че Арджуна и Ка загубили индивидуалността си. Философите мвдӣ не могат да разберат това. Те мислят, че единството неизбежно предполага загубване на индивидуалността. Ала от Бхагавад-гӣт става ясно, че единството не означава загуба на индивидуалността. Когато умът се пречисти напълно и живото същество развие любов към Бога, умът става като ума на Върховната Божествена Личност. Тогава той спира да действа независимо и всичките му действия се диктуват единствено от стремежа да изпълни желанията на Бога. Освободената индивидуална душа няма други дейности. Пратинивтта-гуа-правха. В обусловено състояние умът на живото същество постоянно извършва дейности, налагани му от трите гуи на материалния свят, но когато преданият достигне трансцендентално равнище, материалните гуи спират да оказват влияние върху ума му. Единствената грижа на такъв предан е как да удовлетвори желанията на Бога. Това е равнището на най-висшето съвършенство, наречено нирва, или нирва-мукти. В това състояние умът напълно се освобождава от материални желания.

Ятхрчи. Арчи означава „пламък“. Когато лампата се счупи или газта свърши, пламъкът угасва. Но от научна гледна точка пламъкът не изчезва, а преминава в потенциално състояние. Това се нарича запазване на енергията. По същия начин когато умът спре да функционира на материално равнище, той се трансформира и се пренася в сферата на дейностите на Върховния Бог. Тази строфа обяснява концепцията на философите мвдӣ за спирането на менталните дейности: прекъсването на функциите на ума означава прекъсване на дейностите, които се извършват под влиянието на трите гуи на материалната природа.

« Previous Next »