ТЕКСТ 36
со 'пй ета чарама манасо нивтт
тасмин махимнй авасита сукха-дукха-бхйе
хетутвам апй асати картари дукхайор ят
свтман видхатта упалабдха-партма-кха
са – йогӣ; апи – още повече; ета – чрез това; чарама – висше; манаса – на ума; нивтт – преустановяване на материалните дейности; тасмин – в неговото; махимни – първоначално величие; авасита – установен; сукха-дукха-бхйе – отвъд щастието и нещастието; хетутвам – причината; апи – в действителност; асати – продукт на невежеството; картари – в лъжливото его; дукхайо – на удоволствието и болката; ят – които; сва-тман – на собственото си аз; видхатте – той приписва; упалабдха – осъзнал; пара-тма – на Божествената Личност; кха – висшата истина.
Постигнал висшето трансцендентално равнище, умът преустановява всичките си материални дейности и възвръща изначалното си величие, недосегаем за материалното щастие и нещастие. Тогава йогӣ осъзнава истината за своите отношения с Върховната Божествена Личност. Той открива, че истинската причина за удоволствието и болката, както и за техните съчетания, които е свикнал да свързва със себе си, е лъжливото его, създадено от невежеството.
Забравата на взаимоотношенията с Върховната Божествена Личност е следствие от невежеството. Като практикува йога, човек може да отстрани невежеството, което го кара да се мисли за независим от Върховния Бог. Истинските ни, вечни взаимоотношения с Бога са основани на любовта. Предназначението на живото същество е да служи на Бога с любов. Забравянето на тази блажена връзка се нарича невежество и поради невежеството си човек е подтикван от трите материални гуи да се смята за наслаждаващ се. Когато умът му се пречисти и човек разбере, че трябва да съгласува дейностите на ума си с желанията на Върховната Божествена Личност, той постига съвършеното трансцендентално равнище, което е отвъд усещанията за материално щастие и нещастие.
Докато човек действа по собствено усмотрение, той ще трябва да изпитва така нареченото щастие и нещастие. Всъщност щастие няма. Както безумецът не може да бъде щастлив с дейностите си, така щастията и страданията, които произтичат от материалните дейности, са само илюзия. В действителност в този свят има само страдания.
Когато умът действа в съгласие с желанията на Бога, човек е постигнал трансцендентално равнище. Желанието за господство над материалната природа поражда невежество, но когато това желание напълно угасне и вместо него човек иска единствено да действа в хармония с желанията на Върховния Бог, той постига съвършенство. Упалабдха-партма-кха. Упалабдха означава „осъзнаване“. Осъзнаването предполага наличие на индивидуалност. А истинско осъзнаване има само тогава, когато човек е постигнал съвършенство и се е освободил от материалния плен. Нивтт означава, че живото същество запазва индивидуалността си; единството му с Бога означава, че то постига своето щастие в щастието на Върховния Бог. У Върховния Бог има само щастие. нандамайо 'бхст – по природа Богът е изпълнен с трансцендентално щастие. Единството с Върховния Бог, което постигат освободените души, означава, че те не изпитват нищо друго, освен щастие. Но при това те запазват индивидуалността си, в противен случай тук нямаше да бъде използвана думата упалабдха, която говори за индивидуално възприемане на трансценденталното щастие.