ТЕКСТ 41
бхӯтендринта-карат
прадхндж джӣва-сагитт
тм татх птхаг дра
бхагавн брахма-сагита
бхӯта – петте елемента; индрия – сетивата; анта-карат – от ума; прадхнт – от прадхна; джӣва-сагитт – от джӣвата (душата); тм – Парамтм; татх – така; птхак – различни; дра – наблюдателят; бхагавн – Божествената Личност; брахма-сагита – наречен Брахман.
Богът, Върховната Личност, известен като Парамбрахма, е наблюдателят. Той се различава от джӣвата, индивидуалното живо същество, което е свързано в едно със сетивата, петте елемента и съзнанието.
В тази строфа е дадена ясна и изчерпателна представа за пълното цяло. Живото същество се различава от материалните елементи, а върховното живо същество, Богът, който е създател на материалните елементи, на свой ред се различава от индивидуалното същество. Тази философия, известна под името ачинтя-бхедбхеда-таттва, е проповядвал Бог Чайтаня. Всичко е едновременно и еднакво, и различно от всичко останало. Материалният космос, който Върховният Бог създава с помощта на материалната си енергия, също се различава от него и едновременно с това е тъждествен на него. Материалната енергия е тъждествена на Върховния Бог, но в същото време е и различна от него, защото действа по различен начин. По аналогичен начин индивидуалното живо същество е тъждествено на Върховния Бог и заедно с това се различава от него. Тук Капиладева утвърждава, че тази философия за „едновременната тъждественост и различие“ е съвършеното заключение на школата Бхгавата.
Живите същества са като искрите на огъня. В предишната строфа бе казано, че огънят, пламъкът, димът и дървата образуват едно цяло. А настоящата строфа описва като едно цяло живото същество, материалните елементи и Върховната Божествена Личност. Позицията на живите същества е като позицията на искрите от огъня – и едните, и другите са неотделими частици от нещо по-голямо, от цялото. А материалната енергия може да се сравни с дима. Огънят също е частица от Върховния Бог. Във Виу Пура е казано, че всичко, което виждаме и усещаме в материалния или в духовния свят, е проявление на различните енергии на Върховния Бог. Както огънят, който се намира на едно място, разпространява наоколо светлината и топлината си, така Върховната Божествена Личност разпространява многообразните си енергии из цялото творение.
Четирите принципа на ваиавската философска доктрина са шуддха-адваита (чисто единство), дваита-адваита (едновременна тъждественост и различие), вишиа-адваита и дваита. И четирите философски принципа се основават на тезата, формулирана в тези две строфи на Шрӣмад Бхгаватам.