ТЕКСТ 7
етаир аняиш ча патхибхир
мано дуам асат-патхам
буддх юджӣта шанакаир
джита-про хй атандрита
етаи – с тези; аняи – с други; ча – и; патхибхи – методи; мана – умът; дуам – замърсен; асат-патхам – на пътя на материалните наслаждения; буддх – с интелигентността; юджӣта – човек трябва да контролира; шанакаи – постепенно; джита-пра – като съсредоточи жизнения въздух; хи – наистина; атандрита – неуморим.
С помощта на този или на който и да е друг автентичен метод човек трябва да овладее замърсения си и необуздан ум, който винаги го тегли към материални наслаждения, и по този начин да се съсредоточи в мисли за Върховната Божествена Личност.
Етаир аняиш ча. Процесът на йога включва спазване на правила и ограничения, изпълняване на сани, съсредоточаване на ума върху циркулацията на жизнения въздух в тялото и в резултат на всичко това – потапяне в мисли за Върховната Божествена Личност и за забавленията на Бога във Вайкуха. До това се свежда традиционният процес на йога. Същата концентрация може да се постигне и с други предписани методи, затова тук е казано аняиш ча – могат да се използват и други методи. Главното е по един или друг начин човек да обуздае замърсения си от материални желания ум и да го съсредоточи върху Върховната Божествена Личност. Умът не може да бъде съсредоточен върху пустотата или върху нещо безличностно. Затова в нито една традиционна йога-шстра няма да открием, че се препоръчва практикуването на т.нар. йога системи, основаващи се на философията на пустотата или имперсонализма. И така, истински йогӣ е преданият, тъй като неговият ум винаги е съсредоточен върху забавленията на Бог Ка; а най-висшата йога система е Ка съзнание.