ТЕКСТ 24
ахам уччвачаир дравяи
крияйотпаннанагхе
наива туйе 'рчито 'рч
бхӯта-грмвамнина
ахам – Аз; учча-авачаи – с различни; дравяи – атрибути; крия – с религиозни ритуали; утпанна – извършвани; анагхе – о, безгрешна майко; на – не; ева – несъмнено; туйе – съм удовлетворен; арчита – обожаван; арчм – във формата на мӯрти; бхӯта-грма – към другите живи същества; авамнина – от тези, които се отнасят с неуважение.
Моя безгрешна майко, този, който не осъзнава, че присъствам у всяко живо създание, никога не ме удовлетворява, като обожава моите мӯрти в храма, дори ако следва всички предписани за тази цел ритуали и ми предлага необходимите дарове.
Има шейсет и четири правила, които регламентират обожанието на мӯртите в храма. На мӯртите трябва да се предлагат най-различни неща, някои от които скъпи, а други по-прости. В Бхагавад-гӣт Богът казва: „Ако преданият ми предложи цвете, листо, малко вода или плод, Аз ще приема дара му“. Целта е по този начин човек да изрази любовта и предаността си към Бога, а самият дар е от второстепенно значение. Ако човек не е развил любов към Бога и няма истинска преданост, а просто му предлага различни видове ястия, плодове и цветя, Богът не ги приема. Не можем да подкупим Божествената Личност. Богът е толкова велик, че нашият подкуп няма никаква стойност. А освен това Той не се нуждае от нищо. Той е цялостен и съвършен сам по себе си, какво можем ние да му предложим? Всичко съществуващо е негово творение. Ние му предлагаме различни дарове само за да изразим нашата любов и благодарност.
Такава любов и благодарност изпитва чистият предан, който знае, че Богът се намира в сърцето на всяко живо същество. Затова храмовото обожание задължително включва и раздаване на прасд. Не е достатъчно човек да си създаде храм в собственото си жилище или стая, да предлага на Бога храна и след това да я яде. Естествено това е по-добре, отколкото ако готви и яде, без да знае нищо за връзката си с Върховния Бог; хората, които постъпват по този начин, са като животни. Но преданият, който иска да се издигне до по-висше равнище в духовното познание, трябва да знае, че Богът се намира във всяко живо същество и, както се каза в предишната строфа, трябва да се отнася със състрадание към другите живи същества. Преданият трябва да обожава Върховния Бог, да поддържа приятелски отношения с равните на себе си и да бъде състрадателен към невежите. Той трябва да проявява състраданието си към невежите живи същества, като им дава прасд. Раздаването на прасд на невежите хора е дълг на всеки, който обожава Божествената Личност.
Богът приема само истинската любов и преданост. Можем да предложим на някого ред най-изискани ястия, но ако той не е гладен, за него те нямат никаква стойност. По същия начин можем да предлагаме на мӯртите множество ценни вещи, но ако не изпитваме истинска преданост и не осъзнаваме вездесъщото присъствие на Бога, служенето ни е далеч от съвършенството. Нашето невежество не ни позволява да предложим на Бога нищо, което Той би приел.