ТЕКСТ 37
рӯпа-бхедспада дивя
кла итй абхидхӣяте
бхӯтн махад-дӣн
ято бхинна-дш бхаям
рӯпа-бхеда – на преобразуването на формите; спадам – причината; дивям – божествена; кла – време; ити – така; абхидхӣяте – е известно; бхӯтнм – на живите същества; махат-дӣнм – започвайки с Брахм; ята – заради което; бхинна-дшм – с отделно зрение; бхаям – страх.
Факторът време, под чието влияние всичко в този свят се преобразява, е друг аспект на Върховната Божествена Личност. Който не знае, че времето е същата тази Върховна Личност, винаги се страхува от него.
Всички се боят от хода на времето, но преданият, който знае, че времето е един от аспектите или проявленията на Върховната Божествена Личност, не се бои от влиянието му. В тази строфа особено внимание заслужава изразът рӯпа-бхедспадам. Под влиянието на времето всички форми в този свят се променят. Например когато се роди, детето има малко тяло, но с течение на времето тялото му пораства и се превръща първо в тяло на момче, а после в тяло на млад мъж. По подобен начин под влиянието на фактора време, т.е. под индиректното ръководство на Върховната Божествена Личност, се изменя и преобразува всичко съществуващо. Обикновено ние не виждаме разлика между тялото на детето, на юношата и на младия мъж, защото знаем, че всички промени, които настъпват с тялото, се дължат на фактора време. Човек, който не знае как действа времето, има всички основания да се страхува от него.