ТЕКСТ 39
на чся кашчид дайито
на двеьо на ча бндхава
вишатй апраматто 'сау
праматта джанам анта-кт
на – не; ча – и; ася – на Върховната Божествена Личност; кашчит – никой; дайита – скъп; на – не; двея – враг; на – не; ча – и; бндхава – приятел; вишати – се приближава; апраматта – към внимателния; асау – Той; праматтам – на равнодушните; джанам – хора; анта-кт – унищожителят.
Богът, Върховната Личност, не изпитва пристрастие към никого и няма врагове или приятели. Но Той просветлява онези, които го помнят, и унищожава другите, които са го забравили.
Забравата на взаимоотношенията с Бог Виу, Върховната Божествена Личност, е причината за безкрайния кръговрат на раждането и смъртта. Живото същество е вечно като Върховния Бог, но тъй като е забравило връзката си с Бога, то се е озовало в материалния свят, където е принудено да се преселва от тяло в тяло, и си мисли, че когато тялото му се унищожава, то също загива. Всъщност причината за неговата гибел е фактът, че е забравило взаимоотношенията си с Бог Виу. Всеки, който възвърне съзнанието си за своите изначални взаимоотношения с Бога, получава от него просветление. Това обаче не означава, че Богът е враг на едни и приятел на други. Той помага на всички, но този, който не се обърква от влиянието на материалната природа, се спасява, а този, който е заблуден от нея, загива. Затова е казано: хари вин на сти таранти – никой не може да се спаси от кръговрата на раждането и смъртта без помощта на Върховния Бог. Ето защо дълг на всички живи същества е да приемат подслон в лотосовите нозе на Виу и така да се спасят от кръговрата на раждането и смъртта.