ТЕКСТ 43
набхо дадти швасат
пада ян-ниямд ада
лока сва-деха тануте
махн саптабхир втам
набха – небето; дадти – дава; швасатм – на живите същества; падам – обител; ят – на когото (на Върховната Божествена Личност); ниямт – под ръководството; ада – тази; локам – вселената; сва-дехам – свое тяло; тануте – се разширява; махн – махат-таттва; саптабхи – със седемте (обвивки); втам – покрита.
Подчинено на властта на Върховната Божествена Личност, небето позволява на космическото пространство да побере в себе си всички планети, населени с безброй живи същества. Съвкупното тяло на вселената, покрито със седем обвивки, расте и се разширява под неговия върховен надзор.
От тази строфа следва, че всички планети плуват в космическото пространство и са населени с живи същества. Думата швасатм означава „тези, които дишат“, т.е. живите същества. За да им осигури подслон, Богът е създал безброй планети. Всяка планета е жилище на безброй живи същества, а небето, подчинявайки се на върховната воля на Бога, предоставя необходимото пространство за планетите. Тук се казва още, че съвкупното тяло на вселената, покрито от седем слоя, нараства. Тялото на вселената е покрито на слоеве от пет материални елемента, подобни на елементите, които съществуват вътре във вселената. Първият слой се състои от земя и е десет пъти по-голям от размерите на космическото пространство вътре във вселената. Вторият слой е от вода и десет пъти по-дебел от земния слой. Третият слой е от огън и е десет пъти по-дебел от водния слой. Така всеки следващ слой е десет пъти по-дебел от предходния.